Полина Паунова разсъждава за Пеевски, собствеността на медиите в България и модела КОЙ. Анализът, публикуван от българската редакция на „Дойче веле”, показва убедително защо страната ни се нуждае спешно от съдебна реформа.
Отдавна знаехме, че Делян Пеевски притежава медии, отбелязва журналистката. Сета медийната империя се разраства, при това с одобрението на държавен регулатор.
„Две години след като не му се удаде да оглави ДАНС, „успелият млад човек“ (както самият той се описва) официализира частично притежанията си и пожела да ги увеличи. Денят е 17 август, 2015 година. Кратко медийно съобщение осветява желанието на Ирена Кръстева да придобие (вече и официално) Канал 3.
Сделката трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която от своя страна не вижда проблем в придобиването на канала от семейството…”
Канал 3 се прибавя към сериозен набор от медии, притежание на Пеевски и неговата майка. И други издания изглеждат свързани с тях, но нямаме доказателства за това, отбелязва Полина Паунова. Каналът също следваше политиката на медийната група и сега нещата си идват на мястото.
„Впрочем, осветяването на реалната собственост на Канал 3 дава отговор и на един друг въпрос: защо сред първите гости на стартирало наскоро публицистично предаване по горепосочената телевизия бе не друг, а главният прокурор Сотир Цацаров.
Освен него, във формата място намериха министри, водещи политически лидери и председателят на парламента. Този факт, комбиниран с подчертано позитивното отношение на Канал 3 към управляващите (особено в контекста на ясната вече собственост), дори не поставя въпрос, а направо изважда на бял свят тежката обвързаност между новите управляващи, дошли на власт в резултат от протести срещу модела КОЙ, и самия модел КОЙ.”
Полина Паунова припомня думи на бившия американски посланик Джеймс Пардю:
„На мен България ми прилича на голям политически театър“. Думите му отпреди четири години могат да бъдат тълкувани само като предчувствие, защото същинската постановка тепърва започва.”
Спектакълът е започнал преди назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, сюжетни линии в него са връзките между партии. Някои други подробности са без значение, посочва Паунова.
„Посланието, което отправя Пеевски с „осветяването” си като медиен собственик, е пределно ясно. Те са навсякъде. И завинаги.”
„Сега, когато медиите му сипят похвали по адрес на повечето от настоящите управляващи, взимат интервюта от главния прокурор и громят със страст съдебната реформа, Пеевски де факто ни казва, че никога не е имало значение дали ще бъде шеф на ДАНС или не. Защото онзи мистичен КОЙ не е нито той, нито Доган, нито Местан, Станишев или Борисов. КОЙ е властовата система на една олигархична диктатура, в която играчите са едни и същи, а смяната на местата им (управляващи или опозиция) не води до никаква качествена разлика.”
Към тези безпощадни изводи можем да добавим, че само гражданският натиск за постигане на радикални промени и истинско правосъдие в държавата може да спомогне за разграждане на модела КОЙ.
Вижте коментара на Полина Паунова за „Дойче Веле”.
