Битката на Италия срещу мафията – едно лично преживяване

http://vivimilano.corriere.it/eventi-dentro-expo/ricordo-di-falcone/

Възпоменателна церемония за Фалконе в Палермо 23.05.2015

Автор: Ивет Добромирова

Битката на Италия с мафията е точно толкова легендарна, колкото и самата мафия. Това е голямата разлика с България. У нас е популярна само мафията. Засега. А защо? Ще се опитам да ви подскажа с един личен разказ.

Коментарът на Иван Бедров за това що е то “Чисти ръце” за новата медиа „Клуб Z“ ме върна във времето, когато бях съдебен и криминален репортер. Професионалният шанс ме отведе в Палермо. Много бях чела и много филми бях гледала по темата. КОЙ не е?!

Нищо не може да се сравни с емоциите и възхищението, които ме връхлетяха на място. Контакт ми беше местният топ-съдебен репортер от Италианската информационна агенция. Правилният човек на правилното място. Сгъстеният ни график за снимки постави невъзможна задача. Интервю с главния прокурор “Антимафия” на Палермо, Пиетро Грасо. В Палермо, в неделя. Но въпреки това отвориха съдебната палата специално заради нас, екипът на “Панорама”.

Отделът “Антимафия” се помещава в специално крило зад множество блиндирани стъкла и тежка охрана. Посрещна ме приветлив и усмихнат, човекът “антимафия” в Сицилия (по-късно главен прокурор “Антимафия” на цяла Италия) – Пиетро Грасо*. Разказа ми историята от първо лице. Той се оказа всъщност третият най-близък до легендарните прокурори Джовани Фалконе и Паоло Борсалино. Тези смели мъже, които плащат с живота си за своята кауза – Сицилия срещу мафията.

Джовани Фалконе често е казвал: “Смелите умират веднъж, страхливите по хиляди пъти на ден”, си спомни в разказите си за своя приятел и ментор Грасо, за да стигне до убийството му – взрив с 1 тон тротилов еквивалент, при който загиват заедно с него съпругата му и тримата му охранители. На поста го наследява най-добрият му приятел Паоло Борсалино и само няколко месеца по-късно и той е взривен пред дома на майка си. И буквално пред очите й…

Зад убийствата стои “соченият” за глава на мафията, Салваторе (Тото) Риина. Соченият! Защото към момента на интервюто той вече беше арестуван с шумна акция. Задържа го тогавашният топ-антимафия прокурор на Италия, Пиеро Виня. Него успях да интервюирам на живо в сутрешния блок на БНТ скоро след определяния като най-голям успех в битката им срещу мафията към онзи момент публичен арест. Докато пиехме кафе след интервюто, той сподели – Тото Риина е само “прикритие”.

“Той не е най-големият. Ние знаем КОЙ е истинският шеф на мафията и го следим изкъсо, повярвайте ми” – и аз как да не повярвам на антимафиот № 1?! Същото ми каза по един или друг начин и Пиетро Грасо в Палермо. Разказа ми с усмивка и как се забавляват на подслушаните разговори на сина на Тото Риина, който казал, че по времето на баща му било лесно… Сега вече те не можели да мръднат.

Няколко години по-късно именно Грасо успя да доведе до край акцията по задържането на капо ди тути капи Бернардо Провенцано, който се укрива успешно 43 години. Междувременно прокурорът многократно и остро обвинява действащи политици и полицията за това, че те подпомагат укриването на мафиота и възпрепятстват справедливостта и правосъдието.

Няма как да се предаде с думи усещането, когато станеш пряк свидетел на разказа на тези исторически събития за убийства, смелост, отдаденост и жертвоготовност. Единственото, което не присъстваше като емоция нито в думите, нито в поведението на тези прокурори, с които се срещнах в София и Палермо, бе понятието “страх”. Въпреки всичко. Въпреки блиндирания коридор в съдебната палата. Въпреки двете коли с гардове. Картината в главата ми от тази сицилианска среща е:

Неделя. Съдебната палата е празна. Отворена само заради нас и това интервю. В сградата няма никой друг. Когато се разделяме и прокурорът антимафия на Сицилия си тръгва, покрай мен минават гардовете с оръжие в ръка. Не в кобурите им. Не под якетата им. Те минаха покрай нас с извадено оръжие. В празната съдебна палата.

За мен това остана символа на опасността и решимостта, въпреки! Решимост тази битка да се проведе докрай.

Гражданското общество в Италия казва “СТИГА” след убийствата на Фалконе и Борсалино. Тогава каузата от сицилианска става национална. Стотици хиляди излизат по улиците и настояват за промяна. Следват драстични промени в законодателството. Стартира операция “Чисти ръце”.

У нас гражданите казаха СТИГА. Дали и КОЙ има смелост и решителност да се изправи срещу мафията освен гражданите?

*На 16 март 2013 Пиетро Грасо е избран за председател на парламента (президент на Сената) на Италия. Като председател на Сената е негова отговорността да реши дали Сенатът ще се декларира като увредена страна във връзка с обвинителния акт срещу Берлускони. Бившият премиер бе обвинен в подкупване на мажоритарни сенатори, за да оттеглят те подкрепата си от правителството на Проди. Грасо решава да отиде докрай и обявява Сената за потърпевш срещу съветите на парламентарна комисия от сенатори, които гласуват с 10-8 срещу това.

Share on FacebookShare on Google+Print this pageShare on LinkedInTweet about this on TwitterEmail this to someone