Конституционни идеи – Инициатива "Правосъдие за всеки"

Конституционни идеи

До ВСС: Оттеглете номинацията на Иван Гешев за главен прокурорКОНСТИТУЦИОННИ ИДЕИ

Инициатива “Правосъдие за всеки“ 2020

             Преди пет години обявихме нашите Седем идеи за съдебна реформа чрез Национална гражданска инициатива “Правосъдие за всеки” и ги внесохме в Народното събрание с подписите на пет хиляди български граждани. Председателят на парламента Цецка Цачева отказа да ги допусне за разглеждане в пленарна зала. Днес те все още са актуални – прилагаме ги отделно, но с оглед развитието на ситуацията и грубото погазване на върховенството на правото и основни правни принципи от страна на главния прокурор и явно политическата роля, която играе управляващият орган на съдебната власт, в лицето на Висшия съдебен съвет, се вижда, че същите органи разполагат с безконтролна власт, която може лесно да се употреби в частна полза и в ущърб на обществения интерес. Това ни дава ориентир, че нужните законодателни и конституционни промени в съдебната власт следва да бъдат много по-дълбоки и всеобхватни и да ликвидират всякаква възможност за политическа намеса, сенчести уговорки и търговия с влияние в съдебната система.

              Източник на влияние, което обхваща всички органи и звена на съдебната власт, винаги е била фигурата на главния прокурор. Той е натоварен от Конституцията с абсолютна, безконтролна и неограничена власт, както и със силно институционално лидерство във ВСС. Самият ВСС – като ръководен, административен и кадрови орган на съдебната власт, е носител на тежка политическа обремененост и сложни олигархични зависимости, доколкото половината му избираем състав е продукт на така наречената парламентарна квота. По същество тя е политическа квота, в която местата се заемат по договорки между парламентарно представените политически партии, без въобще да се обръща внимание на професионалните и нравствени качества на кандидатите. Тази политическа квота е разпределена така, че да има блокиращо мнозинство в съдийската колегия и е малцинство в прокурорската. Това е правен абсурд, който поставя независимия арбитър – съда, в подчинено положение на политическите договорки в парламента и така се застрашава много сериозно върховенството на правото! От друга страна прокурорската колегия се явява нещо като подчинена структура и “преторианска гвардия” на главния прокурор, без значение кой е той и какви са неговите качества и цели.

     Това положение вече е нетърпимо, с оглед спазването на принципа за върховенство на правото и независимост на съда и усещането за липса на правосъдие и справедливост в обществото, което многократно е изразявано като препоръка за промяна в докладите на ЕК и на Европейската комисия за демокрация чрез право, известна като Венецианската комисия. С оглед на гореизложеното от „Правосъдие за всеки” предлагаме и ще внесем при президента няколко простички идеи за радикална реформа в съдебната власт и система, в защита на правото, правосъдието и усещането за справедливост на българските граждани, които ще поставим и на широк обществен и експертен дебат в близките месеци до следващите избори. Ето ги:

  1. ПРОКУРАТУРА:
    • Съгласно чл. 126, ал.1 от КРБ, “Структурата на Прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.” Този принцип е последователно проведен на районно, окръжно и апелативно ниво в съдебната система, където към съответните съдилища действат и съответните прокуратури, със съответните си административни ръководители – районен, окръжен и апелативен прокурор. На ниво Върховен съд обаче тази структура и функционалност е сериозно нарушена, т.к. при наличие на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, със своите председатели, няма съответно ръководител на Върховна касационна прокуратура със собствена оперативна самостоятелност и такъв към Върховна административна прокуратура, а със Закона за съдебната власт (ЗСВ) са учредени длъжностите на заместник-главен прокурор при ВКП и такъв при ВАП.

И двамата са подчинени и обвързани в действията си с Главния прокурор. Това е така, защото самата Конституция в ал.2 на същия чл. 126 руши собствената си логика на основния текст, като депутатите от ВНС са предвидили институционалната фигура на Главния прокурор, който да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на ВСИЧКИ ПРОКУРОРИ, като това се отнася и до заместниците му, които са ръководители на ВКП и ВАП!? Този алогизъм спрямо водещия конституционен текст е силно доразвит в устройствения Закон за съдебната власт и така се стига до всевластната и безконтролна фигура на Главния прокурор, който се явява фактически армейски началник на всички прокурори. Това силно застрашава правосъдието, понеже лишава дори компетентните прокурори от върховните прокуратури от възможността да действат по съвест и вътрешно убеждение, при стриктно спазване на Закона, и ги подчинява на волята и прищевките съответно на евентуалните обвързаности на Главния прокурор. Ето защо, за да бъде възстановена логиката на конституционния текст на чл.126 /1/, НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ:

  • ОТПАДАНЕ НА ал.2 на чл.126 от КРБ и закриване на фактическата паралелна институция в Прокуратурата – длъжността на Главния прокурор, като се въведат в ЗСВ ръководител на ВКП и ръководител на ВАП, компетентни само в тези прокуратури. Към тези прокурори се формират съответните съвети за методически указания и точно и еднакво прилагане на законите, които могат да издават задължителни ПРИНЦИПНИ ПРЕДПИСАНИЯ за точното и еднакво прилагане на закона, без да се месят в работата на по-долу стоящите прокуратури. Така ще се възстанови логиката и на следващата конституционна норма, а именно чл.127, който говори само за Прокуратурата, но не и за главния прокурор.

Според нашите юристи не е нужно свикване на ВНС за отмяната на този текст, понеже не се размества балансът на властите.

  1. ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
    • В първия вариант, който не изисква свикване на ВНС, се намалява парламентарната квота в чл.130, ал.3 от единадесет на петима членове, като трима от тях се разпределят в Прокурорската колегия и двама в Съдийската колегия. Така се осъществява целта парламентарната власт да има контролираща, а не управляваща квота в съдебната власт. Кандидатурите на юристите за парламентарната квота се предлагат от професионалните и съсловни организации на съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите, както и от граждански организации с експертиза в областта на правосъдието и гражданските права. Мандатът на изборните членове на ВСС се намалява от пет на три години.
    • Във втория вариант, който изисква свикване на ВНС, се закрива изцяло Прокурорската колегия във ВСС и се учредяват със ЗСВ два прокурорски съвета към административните ръководители на ВКП и ВАП, които отговарят за назначенията, кадровото израстване и атестациите на прокурорите от съответните прокуратури, надзор за еднаквото прилагане на Закона и приемане на методически указания по прилагането му. ВСС остава да действа като СЪДЕБЕН СЪВЕТ, в който прокуратурата няма място, понеже е страна в процеса.

3.3.  ЗАКРИВАТ СЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪДИЛИЩА и всичко минава към родовите подсъдности на съответните съдилища със съответните промени в ЗСВ.

17 юли 2020 г.

Пресконференция – представяме предложенията си за изменение на Конституцията в глава „Съдебна власт“

Споделяне