Проф. Пенчо Пенев: Промени в Конституцията са възможни сега, не догматизирайте и не размахвайте плашила – Инициатива "Правосъдие за всеки"

Проф. Пенчо Пенев: Промени в Конституцията са възможни сега, не догматизирайте и не размахвайте плашила

Екатерина Михайлов, проф. Емилия Друмева и проф. Пенчо Пенев, иа, Снимка: БГНЕС

Екатерина Михайлов, проф. Емилия Друмева и проф. Пенчо Пенев, иа, Снимка: БГНЕС

Статия на списание Правен свят

Конституционалистите, поканени на обсъждането на промените в Конституцията в парламента, категорично отхвърлиха тезата, че за приемането на предлаганите изменения в основния закон е необходимо Велико Народно събрание.

„Започвам да си мисля, че Решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд (КС) се използва по-скоро като претекст да се отклони желанието, за да се направят предлаганите промени“, заяви днес бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев.
Твърдо подкрепям, че тези промени могат да бъдат направени от обикновено НС. Нека да не превръщаме Решение №3 от 2003 г. във формално, правно препятствие пред живота на нашето демократично общество„, заяви проф. Мариана Карагьозова, която бе ръководител на катедра „Конституционно право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
А Екатерина Михайлова добави: „Решение №3 от 2003 г. на КС се размахва като плашило всеки път, когато се опре до промяна в Конституцията и не се говори какво трябва да се направи, а може ли или не“.

Изказванията им бяха направени по време на заседанието на временната комисия за промени в основния закон, внесен от група народни представители, начело с шефката на парламента Цецка Цачева. Идеите за промени са в няколко насоки – разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии, намаляване на мандата му, премахване на тайното гласуване, разширяване на правомощията на Инспектората на ВСС с проверки за почтеност и конфликт на интереси, отчетност на прокуратурата, управлението на съдебните сгради да премине от правосъдния министър във ВСС и др.

Очаквано изказванията се завъртяха около това дали промените може да бъдат извършени от Велико Народно събрание или от обикновено НС.

В това отношение мнозинството във ВСС е категорично – трябва ВНС и заради това не предложиха становище по същество. Като основният мотив бе именно Решение №3 от 2003 г. на КС. От ВСС всъщност имаше още две становища, което провокира и забележка на председателя на временната комисия Димитър Лазаров, че са могли да ги обединят.

Председателят на Върховния административен съд Георги Колев прочете част от становището на работна група от ВАС, като започна също с това, че трябва ВНС да гласува предлаганите промени в конституцията.

Главният прокурор Сотир Цацаров пък заяви, че дали е необходимо ВНС или може и обикновено да извърши промените, зависи изцяло от преценката на народните представители. „Доколко предлаганите изменения запазват баланса на властите, зависи само от вашата преценка. Ако дадете положителен отговор, тогава 43-тото НС има възможност да промени Конституцията“, заяви Цацаров.

Главният съдебен инспектор Теодора Точкова бе на мнение, че след като с обикновено Народно събрание е създаден Инспекторатът, то обикновено НС може да решава за правомощията му (цялото изказване прочети тук).

На заседанието присъстваха бившите конституционни съдии проф. Пенчо Пенев и проф. Емилия Друмева, проф. Мариана Карагьозова и Екатерина Михайлова в качеството си на експерти.

След като чу всички становища, проф. Пенев напомни на събралите се юристи, че при нормативното тълкуване само диспозитивът на решението има задължителен характер.„Недейте да догматизирате Решение №3 от 2003 г. на КС в цялост, то има едни мотиви, които могат да бъдат разширявани, уточнявани, дори коригирани, стига да не влизат в противоречие с диспозитива. Той е задължителната трактовка на конституционната норма“, каза проф. Пенев.

Проф. Пенев даде за пример няколко решения на Конституционния съд, в които се коментират въпроси, свързани със сегашните предложения и аргументите против тях. Така например в Решение №8 от 2005 г. на КС се казва, че всякакви организационни и структурни промени са възможни, щом не засягат принципа на разделение на властите.

В Решение №8 от 2007 г. пък КС отхвърля искане за обявяване за противоконституционен на текста, който дава възможност на министъра на правосъдието да прави кадрови предложения (нещо, срещу което възразиха част от ВСС).

Като пример, че не е необходимо ВНС проф. Пенев посочи две изключително важни решения на Конституционния съд. Едното е за вливането на следствието в прокуратурата (Решение №5 от 2009 г.), а другото, наречено от него „черешката на тортата“ е Решение №3 от 2004 г. – когато КС обяви, че не е необходимо ВНС, когато се отказахме от част от суверенитета си в полза на Европейския съюз. „Започвам да си мисля, че Решение №3 от 2003 г. се използва по-скоро за претекст, за да се отклони желанието да се направят тези промени“, каза проф. Пенев.

Проф. Емилия Друмева добави, че за нея въпросът дали трябва ВНС е на второ място, защото по своето естествено той е от вторичен характер. Тя пожела дискусията по промените да протича върху основните положения, да се намери точният фокус на проблемите и тогава ще стане ясно дали част от въпросите могат да бъдат изменяни от обикновено НС.

Екатерина Михайлова пък каза, че Решение №3 от 2003 г. се размахва като плашило всеки път, когато се стигне до промяна на Конституцията, но конституционните актове трябва да търпят еволюция.

Проф. Мариана Карагьозова пък даде пример със САЩ. „Ако Върховният съд на САЩ не беше променил позицията си, все още щеше да има расова сегрегация в училищата. Не звучи добре юридически обосновано да се хващаме за Решение №3 от 2003 г. Един конституционен акт не може да бъде веднъж завинаги замразен, трябва да има живот в него„, каза проф. Карагьозова.

Както вече бе споменато, мнозинството от ВСС миналата седмица реши да не обсъжда по същество предлаганите промени в Конституцията, днес, на заседанието на временната комисия се появиха цели три становища. Едното бе изразено от Михаил Кожарев и бе на тема, че само ВНС може да извърши предлаганите промени. Второто становище е на 8 от ВСС и бе обявено от Юлиана Колева като в общи линии се подкрепят промените (виж прикачения файл – б.а.). Третото становище оповести Каролина Неделчева, то е от името на няколко нейни колеги, които не бяха споменати поименно. Тези членове на съвета се обявиха против: разделянето на ВСС на две колегии, намаляването на мандата му, явното гласуване (по това предложение възражения изразиха и Георги Колев, и Сотир Цацаров) и др. Дадоха положително становище ВСС да управлява съдебните сгради и разшривянане на кръга на субектите, които могат да сезират КС.

На някои техни забележки отговориха проф. Пенчо Пенев и Екатерина Михайлова.

Отпадане на тайното гласуване ще отвори ВСС пред обществото, ще персонализира отговорността и ще осигури право на защита на магистратите. С тайното гласуване не могат нормално да се мотивират актовете на ВСС. В момента за мотив се смята мотивът на предложителя, за мотив се считат и изказванията на отделни членове, независимо как са гласували след това. Това не са годни мотиви. Според становище на Консултативния съвет на съдиите към Съвета на Европа трябва да се осигури нормална защита на магистрата, а тя може да се осигури само по този начин. С отпадането на тайното гласуване ще отпадне и противоречието с други текстове в конституцията – правото на информираност на обществото и правото на защита. Не трябва с тайното гласуване да се осигурява личния комфорт за сметка на обществения интерес„, заяви проф. Пенев. Той добави, че само за членовете на ВСС и на КС има изискване за притежаване на високи професионални и нравствени качества, а това означава, че те могат и трябва да застават зад всяко свое решение с името и лицето си.

Екатерина Михайлова добави, че единственият орган, който има тайно гласуване закрепено на конституционно ниво е ВСС. За останалите органи гласуването е уредено в правилници и закони. И затова смята, че този въпрос също трябва да бъде уреден в ЗСВ.

По отношение на възражението на прокуратурата за едно от предложенията, а именно министърът на правосъдието да има съвещателен глас в двете колегии, проф. Пенев заяви, че тук възражението е правилно. Той попита какво значи съвещателен глас и добави, че това не е удачно уредено. Каза, че този текст трябва да бъде прецизиран, но, по думите му, министърът трябва да има участие в заседанията на ВСС, защото чрез него се привежда балансът между властите.

Проф. Пенев се съгласи и с възражението срещу текста, който предвижда за главен съдебен инспектор да бъде избран човек, който има поне 10 години съдийски стаж. Това е дискриминационна норма.

Що се отнася до опасенията на прокуратурата, че в тяхната колегия може да се стигне до паритет 6 на 6 гласа, проф. Пенев заяви, че това не е възможно докато има опция за гласуване „въздържал се“. Ако това падне обаче, тогава може да се приложи практиката в Конституционния съд, който е от 12 члена и при гласове 6 на 6 се получава паритет и няма решение.

Екатерина Михайлова коментира възражението на някои от ВСС срещу съкращаване на мандата му от 5 на 4 години. Според нея аргументът, че административните ръководители се избират за пет години, т.е. и ВСС трябва да е с такава продължителност на мандата, не може да натежи като аргумент против намаляване на мандата на съвета. Тя засегна темата с прекалено продължителните, по думите ѝ, мандати на други органи. Според нея тези дълги мандати създават не само личностни проблеми на самия човек, но и на останалите, които работят с него.

За разлика от ВАС, във Върховния касационен съд се проведе днес Пленум по предложенията за промени в Конституцията. Това бе и причината председателят на ВКС Лозан Панов малко да закъснее за заседанието на временната комисия. Той накратко обяви, че върховните съдии подкрепят идеите с едно изключение – увеличаване на правомощията на Инспектората на ВСС, а по отношение на предлаганата възможност за разширяване на кръга от субектите, които да сезира КС, смятат, че разпоредбата е неясна и има нужда от разяснение. Становището на Пленума на ВКС ще бъде обявено утре.

Принципна подкрепа на проекта изрази днес и президентът Росен Плевнелиев.

Окончателният вариант на проекта за промени в Конституцията ще бъде изпратен на Венецианската комисия, обяви в края на заседанието Димитър Лазаров. В петък пък ще се проведе такова с представители на неправителствения сектор.

Споделяне