Самуил Димитров за в-к Сега: Битката за съдебната власт е за всяка буква – Инициатива "Правосъдие за всеки"

Самуил Димитров за в-к Сега: Битката за съдебната власт е за всяка буква

Главният прокурор Сотир Цацаров и правосъдният министър Христо Иванов имат коренно различни виждания за това откъде трябва да започне реформата.

Главният прокурор Сотир Цацаров и правосъдният министър Христо Иванов имат коренно различни виждания за това откъде трябва да започне реформата.

Финалът ѝ зависи от това дали министър Христо Иванов ще издържи

автор: Самуил Димитров

в-к Сега

Залогът съдебната система да не бъде пипната е толкова голям, че ще се води окопна война до последно – за всеки сантиметър, за всеки член и всяка алинея. На свикналите с комфорта на фасадната си независимост магистрати, която процъфтява в сегашното безвремие, им трябваше време да задействат съпротивата си. Така е винаги, когато стане дума за промени, но започне ли отпорът – спиране няма. 

Първата фаза винаги е отбранителната – обявява се, че има нужда от реформа, но не такава, каквато се предлага. След това се преминава към атака с всички средства. Точно това се случва през последните дни. Вместо експертни дебати върху предлаганите от правосъдното министерство промени в конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ) се заформи махленска свада. В коалицията срещу предлаганите промени влизат Висшият съдебен съвет (ВСС), прокуратурата, Върховният административен съд (ВАС). Асоциацията на съдиите им приглася. Те заложиха на успешната тактика да принизяват аргументите на противника. Така законопроектът на Министерството на правосъдието се оказа излязъл от тъмната лаборатория на тинк-танкове със соросидна ориентация, които живеят от американски грантове, а текстовете са презентирани от протестъри, внезапно докопали власт. Намеците са за професионалната биография на министър Христо Иванов в неправителствения сектор и за Съюза на съдиите, който е участвал в писането на закона, само че редом с прокуратурата и с всички останали професионални сдружения на съдии, прокурори и следователи. Почитателите на статуквото обаче добре знаят колко ефектно е да вкараш Сорос в спора и да гледаш сеира след това.

Защо е целият вой, е основният въпрос и той има прост отговор. Първо, с промяната на устройствения закон ще се променят навиците на работещите в съдебната власт. Иванов иска да смени куп правила – как се избира и функционира ВСС, как се вземат решенията в него, как се провеждат конкурси. Тоест има опасност да пресече основната дейност на тази скъпоплатена съдебна аристокрация – да урежда наши хора на добрите места в системата. Защото, откакто е постоянен, ВСС работи само това. 

Освен това министърът предлага да се изкарат на показ имуществото, връзките, зависимостите и конфликтите на интереси и да се разголи съдебната власт, както никоя друга. Тази идея логично среща доста силна съпротива. 

Цацаров някак естествено застана начело на лагера от противници на съдебната реформа. Защото би бил сред най-засегнатите – разделянето на ВСС на две камари доста ще ограничи силното му в момента влияние. Пипането на правилата в прокуратурата – дори на най-невинните, е удар под кръста за него – отнема му се власт и авторитет. 

Това намалява възможностите за влияние 

Противниците на реформата, разбира се, имат силен аргумент – че промените в конституцията могат да се правят само от Велико народно събрание, ако се съди по прословутото решение на Конституционния съд от 2003 г., според което промени в държавното устройство не могат да се правят от Обикновено народно събрание. За да не излезе, че са ретроградни, прокурорите от време на време одобряват някои отделни предложения, но са категорични, че няма как да се получат без велик парламент. Козът на държавното обвинение са процесуалните закони и самият главен прокурор лансира свои идеи за наказателния процес, които бяха внесени светкавично в парламента. Рамо даде и професорът по конституционно право и бивш служебен премиер Георги Близнашки, преквалифицирал се в експерт на ДПС по съдебната реформа, независимо че преди протестираше срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и питаше „Кой?“. 

Асоциацията на прокурорите също заяви, че на системата не са ѝ нужни промени в устройствения закон, а промени в процесуалните закони. Организацията се бори да отпадне задължението прокурорите да надзирават разследвания срещу неизвестен извършител или да се занимават с маловажни деяния като „кражба на солети“, както сами се изразяват. Умело беше вмъкнато оплакването, че били с ниски заплати и че правосъдното министерство им готви „законодателна репресия“. 

ВАС също не остана по-назад – обяви, че промените в основния закон целят да подчинят съдебната власт на изпълнителната. Ден по-късно се оказа, че това становище е написано от групичка от шестима съдии, близки до председателя Георги Колев, включително двамата му заместници, но това не пречи да се представя като всеобщо мнение на съдиите в този съд.

Най-смешно е поведението на ВСС. За него всичко, предлагано от правосъдното министерство, е лошо и неправилно. Най-големият страх на членовете му е предсрочното прекратяване на мандата. Затова са готови да громят министъра по всеки пункт. Когато той заяви, че обсъжданията на промените в закона в Пловдив са му напомнили на Северна Корея, защото са се изказвали само началници, ВСС се оплака на премиера. 

Изненадващо и Бойко Борисов се включи в битката,
и то на страната на прокуратурата. Двойствената му природа му позволява да оцелява политически толкова години вече, така че ще гледаме театър и сега. В началото той се кълнеше, че подкрепя министъра си. Сега обаче – по средата на ключовите дебати ще се променя ли конституцията или няма, вече пее друга песен – да се променят процесуалните закони. Че ще се променят, няма и съмнение и самият правосъден министър обясни, че това е следващата крачка. Въпросът е, че каквито и закони да се приемат, ако магистратите не ги прилагат, полза няма. Факт е, че разследванията срещу хора от „високите етажи“ стоят с години „на трупчета“, за да бъдат прекратени в удобния момент. Причината за това обаче е в безконтролността на прокуратурата, а не в лошия НПК. И за сведение на премиера – българското правосъдие е бързо. Бавни са само делата, по които е платено. 

„Съветите“ на Борисов не са случайни. Те показват ясно съотношението на силите и как върви прегрупирането на армията срещу реформата. И няма съмнение, че има голямо предимство. 

От другата страна са редови съдии, подкрепяни здраво от най-авторитетния съд в страната – Върховния касационен. 

Висшите магистрати са най-радикални – 
те дават кураж на управляващите да се реже „до кокал“. За тях разделянето на ВСС на две камари поравно е половинчата мярка – щом е съдебен, съдът трябва да доминира. Настояват, че не може повече да се отлага намаляването на свръхдългите мандати на тримата съдебни шефове – 7 години за главния прокурор, шефовете на ВКС и ВАС. В министерството много добре го знаят, но не могат да си го позволят, защото това ще се изтълкува единствено като атака срещу главния прокурор. Според ВКС съдебният съвет категорично трябва да се разпусне, а явното гласуване е отлично решение. 

Адвокатите, които също удариха рамо на министъра и в отговор бяха атакувани безпрецедентно от премиера, който ги изкара едва ли не виновни за битовата престъпност – клиентите им крадели, за да им плащат хонорарите. 

Експертите, поканени от комисията за промени в конституцията, също одобряват предложенията на министерството. Те категорично отхвърлиха аргумента за Велико народно събрание и окачествиха решението от 2003 г. като плашило, което се използва, за да се спрат реформите. Повечето от тях настояха първо да се реши какво има да се променя, а след това да се търси начинът това да стане. 

Как ще завърши този тежък сблъсък е трудно да се каже, битката ще е епична. Но поне воюващите се показаха на светло. В ръкопашния бой ще участват всички власти с всички средства. Ключово ще е дали правосъдният министър ще издържи.

Споделяне