Петя Владимирова разглежда плюсовете и минусите на новия проект за промени в Конституцията в статия, публикувана във вестник „Дневник”.
„Постигнатото споразумение между Реформаторския блок и ДПС с отстъпки от двете страни и внасянето със 180 гласа на нов конституционен проект с „трите безспорни точки“ (по премиера Борисов) е успех, който очевидно не е могъл да бъде по-голям – при това съотношение на парламентарните сили.”
В новия проект остава разделянето на Висшия съдебен съвет на две камари и прекият избор на членовете на съвета от съдийската и прокурорската квота на принципа един магистрат един глас.
„И двете промени са фундаментални, за тях настояваха години наред съдии при различни политически мнозинства, но вместо да бъдат чути, най-високопоставени политици, които днес провеждат реформата, ги наричаха престъпници, а съответните им лобита във ВСС се хвърляха в плонж да изпълнят мръсните поръчки – елиминиране на непокорните. (Та нека сме по-сдържани в признанията на позитивите на политическите водачи, моля…)”
Журналистката, която от години изследва съдебната система, тълкува определението, с което беше лансирано споразумението:
„Исторически компромис – в смисъла на успех – да, ще отвори пътя за реформа на съдебната власт в самата ѝ сърцевина – независимост на съда.”
„Исторически компромис – в смисъла на неуспех – също да, защото прокуратурата не е пипната на конституционно ниво.
Понятието „исторически“ носи не само позитивен смисъл. Друг шанс за конституционна промяна на безграничната и безконткролна власт на главния прокурор (който и да е той), въртящ държавата и обществото на пръста си, скоро няма да се появи.”
Вижте какви са договорките между политическите сили и кой може да бъде решаващият фактор.
„Дано съдбата на българската съдебна реформа, която все още остава неясна, ни даде да разберем, че без истински граждански натиск промяна е невъзможна.”
