Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика анализира решенията на парламентарната комисия за промени в Конституцията преди второто четене на многострадалния законопроект.
„На 03.12.2015 г. в емблематичната сграда за българския преход – „Партийния дом”, временната комисия за промени в Конституцията реши да преформатира „историческия компромис” за промени в конституцията. С 8 „за“ и 4 „против“ бе прието разпределението на квотите в прокурорската и съдийската колегии по начина, посочен от АБВ и подкрепен неколкократно от ДПС, а именно запазване на статуквото в прокуратурата и по-голяма политическа зависимост на съда.”
Приложената към анализа таблица ясно показва, че получената схема запазва политизирания характер на кадровия орган на българската съдебна система.
„Членовете на временната комисия за промени в конституцията добре разбират, че така съдийската колегия ще има по-голяма политическа, отколкото съдийска квота и обратното – прокурорската колегия ще има по-голяма квота, зависима от главния прокурор, в сравнение с предложенията в т.нар. „исторически компромис”. Такова разпределение на квотите противоречи и на доклада на Венецианската комисия, в който се препоръчва независимостта на съда да бъде в основата на тази реформа, а от друга страна да бъде засилена отчетността на прокуратурата.”
Любомир Авджийски, който участва в изработването на седемте идеи за съдебна реформа на Инициатива „Правосъдие за всеки”, коментира позицията на комисията по ключовата тема за реформа в държавното обвинение.
„Всички предложения за промени в прокуратурата бяха отхвърлени като излизащи извън принципите и обхвата на внесения законопроект. Интересно е, че не се даде никаква възможност на депутатите да се изказват по тези предложения.
Напомняме, че Венецианската комисия обяви българската прокуратура за една от постсоциалистическите институции, които все още работят по тоталитарен модел. Според доклада „както в някои бивши социалистически страни, прокуратурата е останала твърде мощна структура, която застрашава независимостта на съда“.
Предложението на Реформаторския блок за явно гласуване във Висшия съдебен съвет остана висящо, след като събра седем гласа „за” и седем „против”. Решенията на комисията не са задължителни за депутатите, но дават представа за очакваното гласуване в пленарна зала на 9 декември.
Вижте подробности за тези решения и сравнения със съдебните системи на други европейски държави в анализа на Любомир Авджийски, публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.
