На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България – 2 – Инициатива "Правосъдие за всеки"

На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България – 2

Lions_ChurchИнициатива „Правосъдие за всеки” реши да изложи пред Европейската комисия нерадостната ситуация около съдебната система в България. Повод за тази стъпка са поредицата скандали след проваления старт на правосъдната реформа. Екип от юристи на ИПВ изготвиха доклад, който е изпратен до кабинета на първия вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс, отговарящ за мониторинговия доклад в областта „Правосъдие и вътрешен ред“. Докладът съдържа анализ на системните проблеми на съдебната власт, илюстриран с най-сериозните нарушения, както и предложенията на Инициативата за дълбока и ефективна реформа на съдебната система в страната ни. Така призоваваме партньорите от общността, към която принадлежим, за съдействие, за да постигнем целта, за която вече действат достойните магистрати и будните граждани – върховенство на закона и истинско правосъдие за всеки. Това е втората част на анализа.

II СИСТЕМНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

  1. Недостатъчни гаранции за независимост на съда

А. Политическо влияние чрез превес на парламентарната квота във ВСС.

Висшият съдебен съвет на Република България е най-политизираният подобен орган в държава членка на ЕС. Той се състои от 25 членове – 11 членове избрани от Народното събрание, 6 членове избрани от съдиите, 5 членове избрани от прокурорите и трима, които са членове „по право” – председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор. Очевидно е също, че в българския Висш съдебен съвет членовете съдии, избрани от съдии, са най-малко в сравнение с всички останали такива органи в ЕС /виж графика №1/. Това означава, че в България съдът е силно зависим от политическото статукво. Допълнителен проблем представлява зависимостта му от представители на прокуратурата.

Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа изрично препоръчва в своето Становище 10: „Когато съставът /на Висшия съдебен съвет/ е смесен (съдии и други), КСЕС счита, че за да се предотврати всякакво манипулиране или неправомерен натиск, съдиите, избрани от техните колегии, трябва да съставляват голямо болшинство от членовете.Тази препоръка не беше изпълнена.

Б. Разпределение на квотите в съдийската и прокурорската колегии, които водят до политическа зависимост на съда и безотчетност на прокуратурата.

С гласуването на конституционните промени от 16.12.2015 г. парламентът не прие конфигурацията, предложена от министъра на правосъдието в двете колегии на съвета (виж Таблица 1). След тези промени съдийската колегия ще има по-голяма политическа, отколкото съдийска квота, а прокурорската колегия ще има по-голяма квота, зависима от главния прокурор, в сравнение с парламентарната. Това е точно обратното на препоръките на Венецианската комисия /Европейската комисия за демокрация чрез право/, в които се препоръчва независимостта на съда да бъде в основата на тази реформа, а от друга страна да бъде засилена отчетността на прокуратурата.

  1. Несъвместим с правовата държава модел на централизирана и йерархизирана прокуратура, която функционира въз основа на единоначалие, в съчетание с липсата на прозрачност и механизми за ефективен контрол над главния прокурор.

А. Основни факти по отношение на дейността прокуратурата и доверието в нея.

  • Липса на обществено доверие. Прокуратура на Република България към момента няма на практика никакви успешни и видими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.  Само 6% от българските граждани имат доверие в държавното обвинение, според представително проучване на национална социологическа агенция „Алфа Рисърч”. Докладът на ENCJ към Европейския съюз е още по-песимистичен, като отчита, че малко над 1% от българите имат доверие в съдебната система.
  • Най-много прокурори на глава от населението в ЕС. Българската прокуратура има най-много прокурори на глава от населението – 27 на 100 хил. души, при средно 13 за страните от Съвета на Европа, 47 изследвани страни(Виж стр. 264-265 от доклад на Съвета на Европа)
  • Най-много служители в прокуратурата на глава от всички Европейски страни. (Източник: докладите на Съвета на Европа)TABLE

Въпреки огромната си структура българската прокуратура е неефективна – положение, което се констатира в редица решения на ЕСПЧ. Достатъчно красноречив е също високият процент осъдителни решения срещу страната ни за нарушения на ЕКПЧ, произтичащи от работата на прокуратурата. В тази връзка показателни са и мненията на българските съдии в ЕСПЧ:

  • Неефективни разследвания. Г-н Йонко Грозев, съдия в Европейския съд по правата на човека в свое интервю от 29 декември 2015 г.: „ неефективността на българската прокуратура е системен проблем според Европейския съд по правата на човека.” Според Грозев, най-сериозният проблем на прокуратурата е липсата на разследвания в икономическата област и злоупотребите с власт. За съжаление промените в Конституцията не направиха основното – да се фокусира вниманието върху проблема с липсата на върховенство на закона в България и това е работата на прокуратурата. Българската прокуратура не работи добре, тя е особено неефективна за разследване на престъпления, свързани с власт, а това е принципният проблем на държавата”, допълва Йонко Грозев.
  • Неограничена и безотчетна власт над откриването и провеждането на наказателно производство. Основният проблем на действащата уредба на държавното обвинение и наказателното правораздаване в България е наличието на неограничени и безконтролни възможности на прокуратурата да влияе произволно върху откриването и провеждането на наказателно производство. Съществуващата уредба на наказателното производство, съчетана с модела на организация и функциониране на прокуратурата, позволява както произволното откриване на разследвания, така и произволното пренебрегване на очевидни данни за съществуващи престъпни деяния без ефективни способи на контрол над упражняване правомощията на прокуратурата, свързани с откриване и провеждане на досъдебната фаза на наказателното производство. Това положение е от особено значение за придаването на особена роля на прокуратурата не само в полето на наказателното правораздаване, но също в политическите процеси и икономическия живот в България (Виж в този смисъл позицията на известния правозащитен адвокат и български съдия в ЕСПЧ от 2008 до 2014 г. Здравка Калайджиева (http://www.mediapool.bg/obshtestven-li-e-dogovorat-za-diktatura-na-prokuraturata-news243316.html) и също (http://www.dnevnik.bg/analizi/2006/07/17/272485_nezavisim_sud_ili_prokurorska_republika/Особено показателни за тази реалност са няколко фрапантни случая от практиката на държавното обвинение от последната година.
  • Ликвидиране на „Банката на властта”. На 13.06.2014 г. (петък), по искане на прокуратурата, специални полицейски части влизат  посред бял ден в четвъртата по големина банка в България – КТБ АД, в която са концентрирани най-голям дял от извънбюджетните публични средства у нас. В същия ден е разпространена информация, че мажоритарният собственик на КТБ АД Цветан Василев е разследван по сигнал на депутата от ДПС Делян Пеевски за поръчителство на убийство. Националните телевизии излъчват как в офисите на КТБ АД започват обиски.  По-късно информацията за „поръчано убийство” на Пеевски е опровергана, като задържаните за т.нар. „поръчано убийство“ са освободени. На 16, 17 и 18 юни (понеделник, вторник и сряда) вложителите на КТБ АД теглят над 1,5 млрд. лв. от своите сметки, което е над 20% от активите на банката. Разпореждането на прокуратурата и влизането на полицейските части в банката е основна причини за паниката сред вложителите. Банката не получава финансова помощ от държавата, а е поставена под „специален надзор“ и по-късно обявена в несъстоятелност. В редица медии се говори за връзката между депутата от ДПС Делян Пеевски, ръководството на прокуратурата и медиите, които атакуват банката. За релевантността на тази теза говорят редица сделки с активи, зависими от банката,       след поставянето ѝ в производство по несъстоятелност.
  • Изгубените „тефтери на Златанов“. В средата на ноември 2014 националните медии (виж материал на НоваТВ) съобщават, че графологичният експерт по делото срещу Филип Златанов (бившият председател на органа по интегритет – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси) е имал инцидент, при който от личния му автомобил е било откраднато основното веществено доказателство по делото – оригиналите на лични бележници, в които са записани имена на политици и висши държавни служители, които са „поръчвали“ или са били жертва на поръчани проверки от органа по интегритет.

На 24 ноември 2014 г. депутатът от БСП, който е и шеф на комисията, която проверява случая с Филип Златанов, показва в медиите копие на вещественото доказателство – „тефтер на Златанов“, предоставено му от прокуратурата. В това копие се забелязва, че инициалите Д.П.(най-вероятно Делян Пеевски) са подправени на „10“(експерти графолози твърдят в национална телевизия, че бележникът е подправен, докато е бил съхраняван в прокуратурата). Делото за разследване на инициалите в „тефтерите на Златанов“ е едно от най-ключовите дела за злоупотреба с власт в България. Но очевидно и това дело няма да бъде доведено до реално разкриване на обективната истина, нито до връзките между висши длъжностни лица и политически фигури със заобикаляне на прилагането на мерките за противодействие на корупцията в страната, както поради изчезването на оригиналните веществени доказателства, така и поради подправянето на копията. Като естествен завършек на 12 октомври 2015г. прокуратурата спря разследването по това дело.(виж материал).

  • Казусът „Белведере”. През декември 2014 г. избухна друг скандал в съдебната система по случая с поставянето под предварителен надзор на компанията „Белведере”. Посланикът на Франция предостави на медиите факти за неправомерни действия от страна на съдия Румяна Ченалова и синдика Панайот Велков, които са били насочени към неправомерно отнемане на собствеността върху дружеството чрез обявяването му в несъстоятелност.(виж журналистическо разследване). В края на 2015 г. вече отстранената съдия Румяна Ченалова прави серия разкрития за порочни зависимости в най-значимият български съд, свързани с манипулиране на дела, в които според нея е замесен и главният прокурор: „Не съм аз единственият съдия, който е бил викан и на когото е казвано: Виж това дело как ще се реши“ или „Внимавай как ще се реши“. (виж повече по случая).
  • „Яневагейт”. В началото на ноември 2015 г. прокуратурата и Висшият съдебен съвет станаха център на нов скандал. В медиите изтекоха записи на разговори между бившия председател на Софийски градски съд Владимира Янева и съдията от същия съд Румяна Ченалова. Тези записи отново съдържат информация за злоупотреба с власт, препятстване на правосъдието и размиване на границите между законодателна, изпълнителна и съдебна власт.  В записаните разговори Владимира Янева твърди, че министър-председателят Бойко Борисов е поискал от главния прокурор да я накаже /уволни, разследва/, а тя се опитва да избегне подобно развитие чрез разговори с „членове на Висшия съдебен съвет, които са лидери на лобита в съвета – Димитър Узунов и Ясен Тодоров”. (виж всички статии и записи на „Бивол” по казуса).

Б. Използване на прокуратурата в България като инструмент за политическа саморазправа и ограничаване на свободата на словото.

Въпросът за мястото, структурата, йерархичната организация и ролята на прокуратурата в правовата държавата не е просто експертен, а основен за съществуването на върховенството на правото. Без съществуването на наказателно правораздаване, разследване и обвинение, което не зависи от политическата конюнктура, не може да има същинска правова държава. Наличието на политически обусловени разследвания и обвинения е несъвместимо със съществуването на върховенство на правото. / Виж в този смисъл д-р Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет „Св. Климент Охридски“/

Не може да бъде подминат и фактът, че прокуратурата системно предприема репресивни по своя характер действия срещу публични лица, които си позволяват да отправят критики срещу начина, по който тя е уредена и функционира: проверки на критици на прокуратурата и активисти за по-сериозна съдебна реформа.

  • Прокурорска акция в министерството на правосъдието. На 8 юли 2015 г. започна разследване в Министерството на правосъдието, само няколко дни след като министърът на правосъдието Христо Иванов бе критикувал неефективността на прокуратурата и бе представил неговите виждания за промени в съдебната система /публикация на сайта на прокуратурата/;
  • Критични изказвания на главния прокурор към журналисти. На 30 ноември 2015 г. в свое емоционално изказване главният прокурор цитира критично имената на четирима журналисти, които са критикували прокуратурата и по-специално разследването по определени дела (виж статия в „Дневник”). Не за първи път главният прокурор си позволява да цитира имена на журналисти и то с укорителен тон, което е недопустимо за правова държава и представлява явно действие, насочено към ограничаване на свободата на словото;
  • Страх от прокуратурата. На 24 ноември 2015 г. Инициатива „Правосъдие за всеки” организира дискусия за необходимата съдебна реформа. По време на дискусията тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов сподели: „Има усещане за боязън да се говори на тема прокуратура, въпреки че предстои разглеждане на промените в Конституцията, които трябва да бъдат последвани и от измененията на Закона за съдебната власт. И въпреки становището на Венецианската комисия, която даде силна подкрепа не само за реформа на Висшия съдебен съвет, но и за отиване отвъд към по-задълбочени промени. Призовавам всички да се съобразят с този политически факт. Комисията постави открито въпроса със свръховластената прокуратура.“ (Запис на цялата дискусия на английски език)
  • Обръщение на министъра на правосъдието. На 9 декември 2015 г. след гласуваните промени в Конституцията министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка със следното изказване пред Народното събрание:

„С това гласуване стана голяма и символична стъпка към съмнението, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор.“ (видео към обръщението).

Чл. 139 и следващите в Закона за съдебната власт поставят българската прокуратура като единствената изградена по „сталинистки“ модел прокуратура в Европейския съюз. В този модел отделните прокурори нямат действителна оперативна самостоятелност, а цялостното функциониране на държавното обвинение зависи от горестоящите прокурори и най-вече от главния прокурор. Ръководителите на прокуратури, по-горестоящите прокурори и главния прокурор могат:

  1. да дават задължителни писмени указания на прокурора по конкретно дело, включително по целесъобразност. По този начин се нарушава вътрешното убеждение в работата на магистратите и се нарушава чл. 117 от Конституцията на Република България, който определя, че при осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона;
  2. да отменят актовете на долустоящите прокурори без да се мотивират. Това отменяне може да стане не само при нарушение на закона, но и при пренебрегване на вътрешното убеждение на долустоящия прокурор по делото;
  3. да изземат делото на прокурор и да го делегират на друг прокурор;
  4. чл. 143, ал. 2 от Закона за съдебната власт определя, че: „ По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори“ по определени дела.

За порочността на този модел на разследване и обвинение красноречиво говори българският съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева: (Интервю на Здравка Калайджиева(съдия в Европейския съд по правата на човека от 2008 до 2015 г.): „Очевидно е, че йерархичната структура на прокуратурата осигурява по-лесно достъпни възможности за симбиоза и уговорки с политическата власт. Известно е и че не едно правителство видимо разчиташе на това чрез избора на „правилния“ главен прокурор. Горчивият обществен опит показа, че неговата безконтролна власт може да се обърне срещу тях във всеки момент (или поне след поредните избори). Не мога да преценя дали и защо сегашният премиер „си е избрал“ действащия главен прокурор, но ме смущава оповестеното преди няколко дни откровение на господин Борисов, че не е съгласен една партия да „избира“ заместник главен прокурор, докато самият главен прокурор е „избран“ от другите. Не разбирам как според господин Борисов главният прокурор ще е независим от политическо влияние, ако е вярно, че е избран от партии – както той, изглежда, признава. И ако е така – какво е предназначението на такава независимост?”

В. Независим заместник-главен прокурор за борба с корупцията, а не поредният административен орган.

През 2015 година екипът на заместник министър-председателя Меглена Кунева изготви проект на “антикорупционен” закон. Предложеното „ново“ бюро за антикорупция, заложено в законопроекта, всъщност само на пръв поглед е ново решение. Внимателният преглед на предложените правни разрешения показва, че по същество сме изправени пред козметична промяна на наименованието и ръководството на действащия орган по интегритет – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), като към сегашната му компетентност се прибавят и част от правомощията на Сметната палата. /§6 от Проекта за Закон за предотвратяване на корупция сред лицата, заемащи висши публични длъжности /. Основните правомощия на предложеното „Антикорупционно бюро” са свързани с установяване на несъвместимост и конфликт на интереси – дейност, която и сега извършват органите по интегритет – съответните дирекции на КПУКИ и на Сметната палата.

Дейностите по „предотвратяване” на корупционно поведение, уредени в чл. 3 от Проекта, са същите като дейностите, които се осъществяват от КПУКИ и Сметната палата по действащите закони.

Смятаме, че е полезно подобряването на законодателството, свързано с Интегиртета на висшите политици и държавни служители, но органът по интегритет не може да се бори резултатно с корупцията, а е административен орган за конфликт на интереси, който действа въз основа на Административно-процесуалния кодекс и няма наказателни функции. Следва да се създаде независим орган в самата прокуратура за разследване на корупционни престъпления, който разполага с необходимата експертиза, личен състав и правомощия и упражнява своите функции въз основа на Наказателно-процесуалния кодекс на Република България.(виж предложение 4)

Споделяне