В средата на февруари разкритията на един следовател за „шпицкоманди” в прокуратурата взривиха общественото пространство. Дали са истина твърденията на Бойко Атанасов – първият човек от системата, който се осмелява да говори в прав текст за проблемите на държавното обвинение? Ще донесе ли резултат искането на главния прокурор за проверка на еднолично ръководеното от него ведомство? Любомир Авджийски разкрива как законът дава възможности за злоупотреби в държавното обвинение.
„Следователят Бойко Атанасов счупи омертата в прокуратурата” – под това заглавие „Биволъ” публикува тези разкрития – не анонимни, а направени от първо лице.
Интервюто е заснето и първата му част излиза на 18 февруари.
Тук следователят описва, че прокуратурата е лично контролирана от Сотир Цацаров чрез специална “шпицкоманда” от 5-6 следователи в Софийското следствие. При тях отиват всички дела за престъпления във висшите сфери на властта. Делата се водят срещу неизвестни извършители и се замразяват, но се възобновяват, ако трябва да се окаже политически натиск. Последният пример е около съдебната реформа. Дело срещу Бойко Борисов заведено още докато е бил кмет, било възобновено, за да се “опраска” реформата. Прокурорите не решават по вътрешното си убеждение, а според нарежданията на главния прокурор.
На 19 февруари излиза втората част на интервюто.
Тук следовател Атанасов разказва как е бил затрупан с три досъдебни производства, след като е присъствал на срещата с Моника Маковей, организирана по покана на Инициатива „Правосъдие за всеки”.
„В същия ден ми бяха разпределени три досъдебни производства. Последователни: 164, 165, 166. … Нито математически, нито логически погледнато, при 80-90 човека следователи, три дела не могат да се паднат при един, последователно.”
Любомир Авджийски от Инициатива „Правосъдие за всеки” проучва каква е истината в дръзките твърдения на следователя в анализ, публикуван от вестник „Сега”. Атанасов описва механизъм за сплашване на политици, магистрати и висши държавни служители.
„За тази цел в следствието и прокуратурата са създадени специални отдели, които не са уредени в Закона за съдебната власт. Според Атанасов разделянето на органа на такива отдели е незаконно, като чрез тях се заобикаля принципът на случайното разпределение на делата.
… прокурорите в отдел „Специализиран“ към Софийската градска прокуратура, по думите на Атанасов, са най-вече командировани от районните прокуратури. Многократно е констатирано – както в анализи на ВСС, така и в докладите на Европейската комисия, че при командироването има сериозна вероятност да се създаде зависимост на прокурора от административния ръководител.
Друг инструмент на „шпицкомандите“ били образуваните дела срещу политици да са от категорията „срещу неизвестен извършител“. Проблемът е, че разследваният не може да се защити, защото официално срещу него няма повдигнато обвинение, но неофициално той знае, че действията са срещу него и във всеки момент може да има негативни последици.”
Главният прокурор поиска от ВСС да провери твърденията на Атанасов.
„Ефективността на съвета при разследването на подобна информация не е особено обнадеждаваща. Като най-пресни примери са нарушенията в Софийския градски съд (СГС) и случаят с „Двете каки“ (или Яневагейт), за които Европейската комисия изрично споменава в последния си мониторингов доклад.”
Авторът на анализа припомня също, че темата за прокуратурата е табу и то не без основание. След като подкрепи идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки” за реформа в държавното обвинение, депутатът от ГЕРБ Методи Андреев беше „поздравен” със сигнал до етичната комисия на парламента.
Има почва за твърденията на Бойко Атанасов, посочва Авджийски.
„Устройството на прокуратурата и правомощията на главния прокурор показват, че злоупотребата с власт по начина, описан от следователя Бойко Атанасов, е възможна. На първо място „методическото ръководство“, което главният прокурор упражнява върху дейността на всички прокурори, и продължението на този принцип в Закона за съдебната власт му позволява намеса в конкретни дела и разследвания.”
Анализът съдържа сравнения със ситуацията в Румъния. Там законът не позволява намеса на по-горестоящия прокурор или главният прокурор в работата на подчинения, нито изземване на дела, каквото става тук.
„Именно такова изземване е било извършено, когато следователят Бойко Атанасов е приключил разследването срещу депутат от ДПС Емил Иванов и е предложил на главния прокурор да поиска свалянето на имунитета на Иванов. Вместо искане за сваляне на имунитета обаче е било иззето делото от следователя. Месец по-късно Иванов е станал областен управител на Софийска област.”
Проблемът е, че всичко това не е незаконно.
„В България подобна намеса по конкретните дела от страна на главния прокурор и по-горестоящите прокурори не само че се случва, но напълно отговаря на смисъла на чл. 136 от Закона за съдебната власт (който е преписан от чл. 129 на Руската конституция) – „Прокуратурата е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор“.
Изводът на юриста е, че в България има законови възможности за злоупотреба с власт в прокуратурата. Затова тази институция трябва да бъде реформирана из основи, както се предлага в седемте идеи за съдебна реформа на Инициатива „Правосъдие за всеки”.
Вижте анализа на Любомир Авджийски на сайта на вестник „Сега”.
Нека си припомним и кога Бойко Атанасов започна да разказва за отговорната и тежка работа на следователя. Първите му свидетелства са за програмата на MoveBG „Право и ред: справедливост в пет стъпки”.
„Един човек когато бъде затрупан с дела – все тежки, все значими, тези хора се амортизират много бързо, аз съм работил по такива дела. Те са много лесни за манипулиране. Било то поради умора, било то поради стрес или други начини…
От това, че се пречи на работата на магистратите, губи само обществото, държавата. Печелят хората, които се препитават с корупция в съдебната система.”
За да бъде обратното, обществото трябва да подкрепя честните магистрати и да бъде нетърпимо към корупцията в живота ни.
