Правосъдие на избраните – Инициатива "Правосъдие за всеки"

Правосъдие на избраните

Veli_TarnovoВелислав Величков е председател на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“. Статията му е публикувана в „Терминал 3“.

Преди девет месеца в Пловдив, в Деня на Съединението, над 50 български граждани учредиха Националната гражданска инициатива “Правосъдие за всеки”, като естествено продължение на желанието и амбицията на десетки българи, които в края на февруари 2015 г. обединиха усилията си за радикална и смислена съдебна реформа. Хора с различни професии, с различни политически предпочитания, с различни виждания за много неща, но обединени от желанието да осигурят за себе си и децата, за обществото и държавата си едно справедлива и ефективна съдебна система, с върховенство и достъпност на правото за всички български граждани. В продължение на три месеца много от тези хора отделиха от личното си време и положиха неимоверни усилия, за да достигнат идеите ни за конституционни промени в главата за Съдебната власт до максимален брой граждани и да подкрепят те с имената си предложенията на Инициативата. Седем срещи в страната, по  съдебни райони – Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Русе, София, с участието на стотици граждани и местни магистрати, адвокати и общественици, над десет пресконференции, над пет хиляди събрани подписа в подкрепа на предложенията ни, над десет хиляди души, запознати с тях и харесали страницата ни в социалната мрежа Фейсбук. Един добър закон, овластяващ гражданите с реалните им конституционно гарантирани права – Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, една добра идея и група мотивирани общественици и експерти бяха достатъчни, за да имаме първия в новата ни история обществен дебат и автентично изразена гражданска воля  за реформа на всички съставни структури на съдебната система. Внесохме седемте предложения на Инициатива “Правосъдие за всеки” на 02.12.2015 г. в Народното събрание и уведомихме с нарочно писмо парламентарния председател г-жа Цецка Цачева, като поискахме и среща с нея по поставените въпроси с подписката. Такава среща не се състоя. Търпеливо изчакахме законово определения тримесечен срок за произнасяне по предложенията ни и оповестяване на взетото решение и мерките за неговото изпълнение, точно както е по закон. През месец февруари подписката и предложенията бяха разгледани по същество в Правната комисия и Комисията за взаимодействие с НПО, където бяхме подкрепени единодушно от Обществения съвет към комисията и с доклад бяха насочени за разглеждане в пленарна зала на Народното събрание. Две седмици по-късно, с писмо на г-жа Цачева, бе върнат докладът на Правната комисия и бе указано, че е недопустимо разглеждането на предложенията от целия пленарен състав на НС, въпреки че през 2012 година точно Народното събрание, в пълен състав, на свое редовно заседание, е взело решение по друга подписка на гражданска инициатива, касаеща базата на Националната спортна академия в Несебър, под председателството точно на г-жа Цачева, която тогава също е председател на Народното събрание. След тримесечно размотаване в ресорната комисия, в крайна сметка нов дебат не се състоя, а подписката и предложенията бяха приети “за сведение”, с мъглявата формулировка, че в своята законодателна дейност, ако преценят, народните представители могат да инициират подобни промени. По този начин бе грубо нарушен Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и бе потъпкана волята и инициативата на пет хиляди български граждани, скрепили с подписите си тези предложения.

Кое бе толкова страшно в тях, при положение че две от идеите ни бяха вече приети по същество с последната конституционна промяна от декември миналата година и последвалите промени в ЗСВ  – разделянето на ВСС на две колегии, прокурорска и съдийска, и явното гласуване в този орган?  Страшно звучеше думата прокуратура или по-точно реформа в прокуратурата. Най-закостенялата, останала в миналия век като статут, правомощия и йерархия структура на съдебната система, от пирамидален тоталитарен вид, устроена по Вишинско–съветски модел – прокуратурата е темата табу за всички парламенти, народни избраници, премиери и министри на правосъдието за последните 25 години. Ние, де факто, живеем в прокурорска, а не в парламентарна република, в която, както правилно отбеляза един бивш главен прокурор – “над мен е само Господ”. Парламентът няма смелост и визия да осъществи, каквито и да е промени в конституционно и законово уредения статут на най-всесилната съдебна структура, нито да осъществи какъвто и да е парламентарен контрол над работата на държавното обвинение. Излиза, че “адвокатът на държавата” се явява независим от самата държава, което е нонсенс. И така вече 25 години не излизаме от миналото, а през това време държавата бе ограбена няколко пъти, два големи и шумни банкови фалита ликвидираха спестявания на хората и пари на бизнеса в особено големи размери, бяха извършени тежки корупционни престъпления при няколко поредни правителства, поръчкови убийства, организирана престъпност в огромни мащаби, тежки престъпления срещу личността, изстъпления на народни представители. И в резултат – двама ефективно осъдени депутати за 25 години и двама банкери преди 15 години, и това е всичко! В същото време в съседна Румъния политици и кметове за два кабинета, начело с министър-председател, от различни политически сили, ефективно осъдени и конфискувано престъпно имущество за десетки милиони. Правосъдие в действие. Тук – “мъгла, и след мъглата пак мъгла…”

Какво искахме и предложихме от Инициатива “Правосъдие за всеки”:

Отпадане на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори, за да не може да се поставя вътрешното убеждение и спазването на закона на отделния прокурор в зависимост от преценката и целесъобразността в действията на главния прокурор.

Намаляване мандата на главния прокурор от седем на пет години, за да има възможност за по–ранна преценка на дейността му по ръководене на прокуратурата. Пет години са напълно достатъчни за реализация на всички намерения и действия при провеждането на наказателната политика на държавата.

Въвеждане на длъжността заместник-главен прокурор за борба с корупцията по висшите етажи на властта, който да е независим в дейността си от ръководството и указанията на главния прокурор, да се избира и отчита за дейността си пред Висшия съдебен съвет ежегодно, като при несправяне с работата се освобождава също от ВСС.

Намаляване мандата на Висшия съдебен съвет от пет на три години, с цел да не се откъсват магистратите, членове на Съвета,  за продължително време от професионалната си дейност и така да се превръщат в чисто бюрократичен орган. По-бърза и ефективна ротация на членовете на ВСС.

Намаляване на парламентарната квота във ВСС от единадесет на седем членове, като така решително да се намали политическото влияние в кадровия и упрвленски орган на съдебната власт, като парламентарните представители да упражняват контролна, а не управленска функция. Цел – реално гарантиране на независимостта на съдебната власт.

Възможност за обжалване на всички административни актове по съдебен ред, без изключение, като отпадне сега уредената конституционна възможност, когато това е предвидено в закон, да отпада възможността за обжалване. Пълна гаранция за защита на конституционно уредените права на българските граждани по съдебен ред, особено срещу всякакви форми на административен произвол от страна на държавата.

Явно гласуване във всички органи и структури на съдебната власт по кадрови, дисциплинарни и организационни въпроси.

Това бяха идеите, които се оказаха опасни и силно притеснителни за народните представители и за почти всички политически партии. Това бе рубиконът, който те отказаха да преминат. Това бе залогът за промяна на олигархичното статукво в съдебната система, който нашите политици се оказаха неподготвени да изиграят. Но това бе и еманацията на гражданското участие в упражняването на народния суверенитет, гарантиран в основните права на българската конституция. И се стигна до абсурда, в който, хора, получили депутатска карта и права да ни представляват, да отказват да изпълнят закона и да твърдят, че ще го променят, понеже не им харесвал. Страхливи мъже, стъпили върху властта и имунитета си, за да изглеждат „високи“. Компрометирани политици, спасяващи себе си с подскоци от партия в партия и изживяващи се като морални съдници, но отдавна затънали във фалш и безчестие. Председател на парламент, който прилага закона различно в различните случаи, по чиста целесъобразност. Председатели на парламентарни групи, които скачат като лъвове по телевизията, но се криха като мишки от срещи с представителите на „Правосъдие за всеки“ и отказаха категорично да чуят гражданския глас. И един главен прокурор, който явно замества автентичната воля на българския парламент, когато стане въпрос за съдебна реформа, децентрализация и отчетност в прокуратурата. И дали става въпрос за скандално фалирали банки, тежки корупционни престъпления, организирана престъпност или поръчкови убийства, всички досегашни главни прокурори доказаха, че по-скоро действат като политици, отколкото като държавни обвинители. И не нарушиха омертата на олигархичните договорки за частната концесия на правосъдието в България!

На вас, тези които отнемате ежедневно правата ни и тъпчете достойнството на хората, които ви избират, на тези, които обслужвате частни интереси и мафиотски кланове, вместо да защитите върховенството на правото и честта на професията си, ще кажем следното: Съдебна реформа ще има, истинска и дълбока, със или без вас, по-рано или по-късно и колкото по-късно, толкова по радикална ще бъде тя и ще стигне до всички, включително и до вас, защото ние сме в обединена ЕВРОПА, колкото и да не ви се иска и защото българските граждани забавят, но не забравят и защото те искат „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“!

Вижте статията на сайта на „Терминал 3“:

Veli_Terminal

Споделяне