Днес е 4 февруари. Помните ли тази дата, помните ли бурната 1997 година? Имате ли усещането, че 20 години по-късно водим същата битка срещу мафията, а вече и олигархията – битка за справедливост, за правосъдие, за законност, БИТКА ЗА МОРАЛ?!
Много е лошо да се чувстваш като в омагьосано дежавю, да се налага да викаш пак по площадите, а вече и във виртуалното пространство, за същите неща, заради които, заедно с глада и мизерията, беше и онзи истински народен бунт през 97-ма. Да си с 20 години по-възрастен, да виждаш радостта в очите на непорасналите си деца и да знаеш, че тя може да помръкне, когато разберат в какъв ужасен свят и фалшива държава живеят.
Преди малко повече от три години българското общество отново въстана за справедливост и морал, изгони един слуга на олигархията от ДАНС, но не успя да се пребори за правото и правата си. Понеже бяхме малко, бяхме почти само в София, бяхме наивни и неорганизирани, бяхме прекалено мълчаливи. Така беше и през декември 2015 година, когато ни излъгаха с поредната имитация на съдебна реформа.
Днес нещата с морала, справедливостта и правосъдието стоят по същия начин, както през 1997-а, 2001-а, 2013-а и 2015-а – просто ги НЯМА! Но ние сме тук – по-малко (голяма част от свободолюбивите и свестни хора заминаха навън), по-обезверени, по-уморени, по-натиснати от мафията и цинизма в държавата – но все така жадуващи свобода, права и справедливост!
И се радваме като малки деца на румънските ни приятели, на тяхната смелост и непреклонност пред злото, на тяхната воля и упоритост да запазят успехите в борбата за истинско правосъдие за всеки, което постигнаха за 12 години неуморен път към доброто и морала. В неделя, 5 февруари, ще ги подкрепим и тук, но с малко огорчение и огромно съжаление, че не сме като тях, че нямаме какво да пазим и отстояваме, защото нищо още не сме постигнали за нашето истинско правосъдие и нашата справедливост!
И се сещаме за онази мисъл от забележителния филм „Операция „Валкирия“: „Мнозина видяха злото, малцина му се противопоставиха“. Това е нашата трагедия: виждаме, осъзнаваме, но не се противопоставяме на злото и постепенно свикваме с него и го приемаме.
Затова, ако призивът в Букурещ е #отстоявай, то нашият трябва да е #съпротива – срещу злото, фалша, лицемерието и липсата на правосъдие и справедливост, срещу окупирането на собствената ни държава от мафията и новоизлюпената олигархия от посттоталитарен тип.
През 1997 г., на 4-ти февруари, БСП върнаха мандата за съставяне на ново правителство, политическите партии приеха Декларация за национално съгласие по приоритетите за развитие на България и две години по-късно започнахме преговори за присъединяване към Европейския съюз, а от десет години сме пълноправен член на обединена Европа. Това постигнахме тогава. Какво бихме постигнали днес и какви цели си поставяме като общество е друг въпрос. Но битката за справедливост е започнала, а слънцето вече изгрява, ако имаме очи да го видим, душа да го усетим и воля да го пуснем в себе си!
Велислав Величков
