„Цялата държавна власт произтича от народа“ – така е записано в нашата Конституция от преди 26 години! Но някои тълкуват по друг начин смисъла на думата „произтича“, която за тях явно значи протича – от народа към властта „изтичат“ едни права и едни пари, които те ползват за себе си, семействата и приятелите си безпроблемно. И ги ползват добре – най-напред си присвояват права, после пари (нашите пари), после с тях си купуват медии и влияние, а после с тях печелят избори, променят закони и получават повече права, а оттам после – повече пари…
Цикълът е затворен. Така изтече КТБ, където наляха държавните пари и ги няма пет милиарда. Така изтекоха парите от енергетиката и в обществените поръчки за пътища и ремонти, така потъват и тези от европейските проекти. Ако случайно парите намалеят, веднага се задействат ония с правата и изпращат НАП, които затварят обекти за неиздаден касов бон за смешно малка сума, като примерно емблематичен ресторант в Созопол. Но пък това, че изтичат необложени едни тонове петрол през един бургаски терминал и някой баш монополист още не си е монтирал измервателните уреди – там нищо не правим, „наши хора“ са, #Тукаетака!
И така стигаме до класика Оруел: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“ Тоест пак до правата, които им дадохме опираме. Проверки всякакви има – за художниците, лекарите, адвокатите, продавачите, обществениците, дори за един върховен съдия, известен с непримиримата си позиция в защита на правото. Но няма за олигарсите, банкерите, партийните шефове, издателите на „нашите медии“, прокурорите… Има проверка за тези, които подават сигнали срещу една „корпулентна личност“, държавно „успял млад човек“, но не и за самия него, или по-точно казано „там всичко е точно“, според онези с правата. До вчера имаше стара кола и апартамент, според собствените му декларации, днес има стотици милиони и медии, пак според същите декларации, но никакво несъответствие не се търси и не се открива. Само дето една банка я няма!
И пак стигаме до парите…. Държавата ги събира, държавата ги раздава на когото прецени. Но кой представлява държавата?! Почти доброволно предадохме властта на бивши мутри и милиционери, както и на техния антураж и обслужващ персонал. Ако преди престъпността и олигархията имаха влияние в парламента и правителството, то сега те напълно ги овладяха, като направо се прехвърлиха в управлението пряко и на всички нива и съответно прехвърлиха там своите похвати и представи за право и ред, за закон и демокрация. И така вече е съвсем нормално да ни говорят на уличен език, да ни обсипват с цинизми, да ни ругаят, да ни съветват с аргументи на силата, а не на правото, да идват на проверки с армия от държавни служители, заменили мутрите около тях, и да се държат като абсолютни фатмаци.
Но стана и нормално да газят през законите, а когато това започва да им създава известни неудобства, да ги променят по свое усмотрение, така че да паснат на дрехата и поведението им. С премиер, който предпочита да позира гол до кръста, вместо да се облича в костюм, който обича да играе мач, докато парламентът приема промени в Конституцията, и да се снима с фолкпевици и видни спортисти, вместо с правни корифеи и хора на духа и словото – с държавата като символ на достойнство и справедливост ще се приключи скоро.
С вицепремиер, който предпочита да дрънка оръжието на властта, в която случайно е попаднал, да бие баби по границата и да спира звук и светлина на нощни партита, както и да арестува уредби на ди джеи вместо истински престъпници, резултатът е милиционерщина от старо време и пълна деградация на представите за законност и права в обществото.
С министър на туризма, който пак в присъствие на полиция проверява за тоалетни къмпингуващите на плажове за природосъобразен туризъм и рови по палатки, вместо да констатира как се застрояват и унищожават дюните на последните автентични плажове в страната, туризъм и нормален бизнес не може да има!
С министър на правосъдието, който разбира съдебната реформа като експресно претворяване в закони на вижданията на главния прокурор и отнемане на права на защита и съдебен контрол, правосъдие не може да има!
А всичко това, съчетано с безконтролна, безотчетна и всевластна прокуратура, която се занимава със суджуци и еколози, но не и с престъпната олигархия в държавата и с политическата корупция, води до пълна абдикация на държавата от основната ѝ роля – на защитник на правата и интересите на нейните граждани и заместването ѝ с мафията.
По места започват локални протести, но не се разбира, че само единната съпротива срещу отнемането на конституционно гарантирани права и свободи може да достигне до реален резултат.
Понеже крадат суверенитета ни точно като суджук и го отчитат после като нормални загуби по трасето. Ние отдавна знаем, че #Тукаетака, но на децата си как ще го обясним, не знам наистина! Защото едно време е имало една партия и една милиция в тоталитарно общество, а сега има 43 партии и стотици НПО-та, които си мълчат за очевидния поход към меката диктатура на посредствената ни, но много нагла олигархия – мълчат, за да не загубят едни постове и едни пари или от страх от неизвестната репресия.
Ето така мутро плутокрацията и ретро милицията заместват народовластието, а суджукът измества правото. Ако така ви харесва и не ви е срам, хапвайте, докато има!
Велислав Величков
