От март 2015 г. ние се борим за правосъдие. Сега сме октомври 2017 г. и искам само да ви кажа, че положението е по-зле, не е по- добре. В чужбина може да е по-добре. Тук е по-зле.
Днес сутринта, когато видях поканата, реших, че трябва да дойда и да се обърна към хора, с които сме работили. Ние сме им изключително благодарни, задето ни помагаха през годините.
Властта в България има три цели: да няма независимо правосъдие, да няма свободни медии, да няма средна класа. И за да бъда достатъчно скандален, както каза Велислав Минеков, ще кажа, че и трите цели са постигнати. Затвърдени.
Нямаме независимо правосъдие! Нямаме свободни медии!
Вече нямаме средна класа! Както и да се заблуждаваме, имаме нещо някъде, което мъждука.
Вече не става да реформираме системата. Вече трябва да преучредим държавата. Моделът, който всички заедно, за съжаление, допуснахме да се случи през последните петнадесет години, ни доведе дотам, че сега вече живеем изцяло в завладяната държава а не в завладяващата се. Вече трябва да преучредяваме държавата.
Стигнаха дотам, че директно ни навират наглите си и цинични мнозинства в Народното събрание и във Висшия съдебен съвет, за да произвеждат от милиционерите шефове на съдилища.
Когато това се случва в една държава, тя вече не е нито демократична, нито правова. Когато няма правосъдие, няма икономика, няма свобода на медиите, няма нищо останало.
Така че в ситуацията, в която сме, ние виждаме колко трудно се работи по самата наша дейност.
През май, тази година направихме Марш за правосъдие в памет на смелия италиански магистрат Джовани Фалконе. Имаше три хиляди души. Направихме и през юни, в деня, в който се поиска оставката на Делян Пеевски. Имаше хиляда и двеста души. Направихме и през октомври. Имаше петстотин души.
Пораженията се увеличават. Скандалите стават в кресчендо.
Държавността буквално се срутва, а хората, които са готови да протестират, намаляват. Намаляват, защото не виждат изход, не виждат решение, не виждат алтернатива.
Искам да ви кажа и много добре да бъда чут:
Няма алтернатива в България в момента. Пожелавам на хората, събрани тук, наистина да се опитат да я създадат, защото опитът в началото на тази година беше неуспешен. Опитът, господа, беше катастрофа!
Ние преди имахме Петър Славов и Мартин Димитров, имахме Трайчо Трайков в президентска кампания, имахме Христо Иванов като министър. Нашият глас, на „Правосъдие за всеки“, се чуваше. Имахме предложения в Народното събрание и имаше кой да ги защитава. В момента ние висим пред затворените врати на Народното събрание и никой не иска даже да се види с нас. Вкарваме предложения, те ни иронизират. Сезираме президента, омбудсмана, Висшия съдебен съвет – от това нищо не следва.
И ви моля да излезете от епистоларния стил на декларациите.
Декларациите са няколко часа внимание в медиите и шестстотин или хиляда и петстотин лайка във Фейсбук. Излезте от виртуалната реалност и влезте в истинската. Нужни са действия. Сезирайте, колкото и да е безсмислено, главния прокурор, ВСС, омбудсмана, президента, Народното събрание – за всичките дивотии. Искайте отговори, защото по закон те дължат тези отговори.
Усилвайте нашия глас, а ние ще усилваме вашия.
Ако гражданското общество не тръгне заедно с проекта, който се готвите да правите, нищо отново няма да стане. Гражданското общество трябва да тръгне с вас и с тези ,които искат да има независимо правосъдие, свободни медии и средна класа.
И затова, в заключение искам да ви кажа, че смелите проекти раждат своите последователи. България се нуждае от нова Конституция! Всичко трябва да бъде преговорено – от президент и Народно събрание, през съдебна власт, местно самоуправление и Конституционен съд.
Двайсет и седем години, пет кръпки в Конституцията и положението става по-зле, не става по-добре. Прокуратурата трябва да спре да избира съда, а политиците трябва да спрат да диктуват на прокуратурата или взаимно да си диктуват какво да правят.
И има начин да се обясни кражбата. Един мой приятел, казва: „Ще кажете не „крадат“, а „откраднаха 95 лева и 87 стотинки. И ги взеха точно оттам.“ Без примери това не работи. Тези четири милиарда от КТБ и двата милиарда от енергетиката трябва да бъдат остойностени през затворената болница във Враца, през липсващите линейки в Созопол, през недобрата спешна медицинска помощ, социалните помощи, образованието, здравеопазването.
Когато превърнем шест милиарда в шестстотин лева неизползвани услуги или недоставени в джоба на всеки човек, тогава можем да обясним грабежа. Иначе казват: „Карат се кой да краде“. Не толкова, че има грабеж. Нужно е да се прави това, което в момента правят Мартин Димитров и Петър Славов. Тича се по институциите, вдига се шум, сезира се Европа и се казва: „Крадат по този начин и го скриват по този начин.“
Дайте голямата цел! Нямаме време да чакаме трийсет години.
След трийсет години ще бъдем част от руската територия, ако чакаме трийсет години. В следващите пет трябва да решим проблема или трябва да забравим тази тема завинаги!
Велислав Величков, председател на „Правосъдие за всеки“, говори на дискусията „Моделът на завладяната държава и опозицията срещу него“. Тя се състоя на 22 октомври 2017 г., организирана от извънпарламентарни партии, с участието на представители на граждански организации.
