На третия ден от Коледа, със сутрешното ви кафе или чай, искаме да ви кажем – Честито Рождество Христово, приятели и съмишленици! Да ви пожелаем крепко здраве, смели мечти, силна любов и повече вяра в доброто! Сега, когато трапезите бяха вдигнати, но вечерта за друг голям празник – Стефанов ден, пак ще бъдат сложени, когато подаръците са раздадени, дядо Коледа е ощастливил деца и внуци, а и сме си пожелали толкова хубави неща взаимно, остава да се вгледаме напред със спомена за отиващата си 2017 година.
Това бе трудна и тъжна година, пълна с лоши новини – за правото, за справедиливостта, за политиката и обществото ни, година на изгубени надежди. Тя започна с избори, които затвърдиха статуквото на олигархията в политиката и властта, и продължи с избори, които напълно укрепиха това статукво в съдебната система – във Висшия съдебен съвет, за председател на Върховния административен съд и ръководител на Националната следствена служба. Започна с десетия поред мониторингов доклад на ЕК по глава „Правосъдие и вътрешен ред“, който излезе със 17 конкретни препоръки към законодателната, изпълнителната и съдебната власт, и завърши с друг такъв доклад, който констатира, че нито една препоръка не е изпълнена, но пък имало политическа воля и обещания да се случи?!
В средата на годината се случи буквално законодателен погром върху независимостта на съдебната система и основни принципи на правото, когато на тъмно и на спринт, без никакво обществено обсъждане, народните представители изгласуваха кардинални промени в устройствения и процесуалните закони на съдебната система, с които де факто създадоха извънредни съдилища, които да работят по различни правила и при напълно дирижиран подбор на магистратите в тях, като предадоха цялата власт над правораздаването в ръцете на висшето ръководство на прокуратурата. По-късно започнаха да променят тези закони в още по-неясна посока, а точно преди Коледа бе внесен и Закон за създаване на Централен административен съд, който да дублира и замести в много отношения Върховния съд, но с по-послушни съдии! На фона на почти пълния колапс на правосъдието през последните години и нулевата борба с корупцията, изникнаха извънредни съдилища, които да работят по специални закони, а бе гласуван и новият антикорупционен орган – КУКИКНПИ, който няма да има разследващи функции, но за сметка на това ще може да възбранява имущество, да използва СРС и да ограничава права, а това е идеален инструмент за натиск и всяване на страх сред цялото общество.
И така в един момент се оказа, че живеем в 2017 година, но се чувстваме като през 1984-а от известния роман на Джордж Оруел – с назначена от олигархията политическа класа, със зависимо и напълно неефективно правосъдие, с нови специални органи и служби, които могат не само да ни следят и подслушват, но и да отнемат имуществото ни без съд и присъда, с тотално зависими и поръчкови медии – България е на 109 място в класацията на „Прозрачност без граници“ за тази година при 65 място преди осем години, с все по-апатично общество и без външна подкрепа за демокрацията и правото! Не случайно премиерът каза предколедно, че от 27 години Ахмед Доган е в управлението, а това обяснява всичко за държавата може би!
И все пак, имаше светъл лъч през тази година и това бяхте вие, нашите съмишленици, които в навечерието на един от най-хубавите български празници – този на словото и писменността, напълнихте площада пред НС, Ларгото и улицата пред Съдебната палата и извикахме заедно „Стига вече толкова“ и „НЕ на страха“! Бяхме много свободни и достойни хора там, но още по-голяма бе решимостта и вярата ни, че имаме сили да променим нещага. Тази символна снимка е от това паметно събитие – Маршът за правосъдие, което ние за себе си определихме за събитието на годината – триумфът на свободния човек.
И тук ни е надеждата и за 2018 година, в която предстои да председателстваме Съвета на ЕС, като най-бедната, несвободна и неприлагаща европейските стандарти в правосъдието държава от обединена Европа. Ние знаем, че отвън помощ не можем да очакваме точно тази година, понеже „на домакин лошо не се говори“, но това знаят и управляващите, и техните ментори. Но пък не можем да чакаме повече, понеже положението е нетърпимо и се влошава с всеки изминал месец.
Трябва да се опитаме да поемем съдбата си в собствените си ръце и да си помогнем сами, като вземем и правилните решения! Вярваме, че във вески един град има нужния критичен минимум от хора, които, ако си повярват, могат да станат онова пламъче, кото да запали огън от вяра в промяната. Ние ще се опитаме да намерим тези хора, независимо какво работят, с какво образование са, от коя партия са или са безпартийни, за да създадем с тях мрежа от граждански клубове за дебат на тема свобода, справедливост и правосъдие – трите най – големи дефицита в обществото ни. Потърсете ги и вие тези хора и ни пишете. За тези три теми няма цвят, идеология и партийна принадлежност, има само гражданско съзнание и малко повече смелост!
Ние искаме да променим тази държава, защото все повече тя не изглежда като нашата държава и ни кара да се чувставем като заселени на нейна територия, в ролята на нечии васали. Ние знаем как да се променят нещата, но искаме да чуем и вашия глас, да поговорим и да ви представим нашите идеи и най-вече да намерим хората, които са готови да работят всеотдайно за това, а после да принудим политиците – тези или други, да го изпълнят!
Нека 2018 година да бъде наистина европейска и да се приближим малко към онази Европа, която в момента ни изолира с красиви думи и чийто стандрат на права и живот мечтаем да остигнем, убедени сме, че от нас само зависи, дано и вие сте убедени вече в това! Весели празници и вдъхновено посрещане на една ПО-ДОБРА ГОДИНА ви желаем!
Велислав Величков, председател на Сдружение „Правосъдие за всеки“
#Правосъдиезавсеки
