Днес е 6 септември – денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия в единна и суверенна българска държава. Поклон пред героите и пред храбрия народ в градовете Пловдив и Съединение, които извършват този изключителен акт, слагайки България на картата на Европа само за няколко часа! Те са рискували живота, свободата и положението си в обществото – от свещеника, през учителя, политиците, та до хората в Румелийската милиция!
Сега, 133 години по-късно, имаме свободна и демократична държава, част от онази обединена Европа, за която предците ни са мечтаели в борбата за нашата независимост. Днес „съединисти“ няма, будители – също. Някой би казал, че няма и защо. Ние бихме попитали – това ли е онази България, която предците ни сътвориха и ни завещаха? Имаме ли демократична и правова държава с истинско народовластие, наистина ли сме свободни и независими? Без да имаме чуждо управление в нашите земи, имаме ли въобще отговорно управление, което постига българските национални цели и идеали и пази завета на Апостола за чиста и свята република?!
Днес имаме олигархична власт и алчни политици, които газят през законите и потъпкват правото и правата ни, за да обогатят материално себе си и своите близки, като оставят в залог душите си. Днес нямаме нито върховенство на правото, нито усещане за справедливост. В държавата цари тотално безхаберие, престъпна небрежност, всепроникваща корупция и взрив от конфликт на лични спрямо обществени интереси. Народът кротко е приел това, свикнал е, отказва да реагира адекватно, липсва будно и активно гражданско общество.
Затова олигархията на „назначените милионери“ на прехода почти напълно завладя държавата. Тези хора не се интересуват нито от национални идеали, нито от обществено благосъстояние, нито от перспективи за национално развитие. На тях не им пука как се живее, дали хора фалират или дори умират заради порочния модел на държавно управление, представляващ уродлива форма на декларативна демокрация. Те искат всички блага за себе си! И са окупирали напълно властта и политиката, лично и чрез своите марионетки. А народът мълчи и наблюдава ликвидацията на славната ни държава!
Някой днес предлага народни революции за изчистване на корупцията и тотална промяна на системата – без партии и политици, с граждански лица във властта и референдуми по всички въпроси. Има реална опасност тези утопични идеи да обслужат все същите олигарси и да спомогнат за пълното ликвидиране на крехката ни и почти несъстояла се демокрация. България помни такива прояви на декларативно „народовластие“, помни извънредни режими и суспендирана конституция, помни забранени партии и синдикати – и през 1934, и през 1944г., като дори министър-председател е един и същ човек – Кимон Георгиев. От това не произлиза нищо добро за страната ни, а тя затъва в две поредни национални катастрофи.
Присвоената от олигархията държава не се освобождава с гръмки лозунги и забрана на политическата дейност! Демокрацията не се лекува с извънредни положения и ограничаване на права!
Днес имаме нужда от нов Народен сговор, който да произведе смислена алтернатива и да предложи идеи за законови и конституционни промени, с цел връщане към смисъла на понятията и ценностите – свобода, независимост, върховенство на правото и истинска парламентарна демокрация. Нямаме нужда от нови вождове, а от работещ проект на смислени и свободни хора, които да поискат държавата си обратно от Мафията и да постигнат идеалите на онова Съединение на народа, което ни роди като независима и силна държава преди 133 години. И този път срещу нас няма чужди войски или велики сили, има само онези, на които позволихме да си присвоят държавата за наша сметка. Онази свободна и просперираща страна, която трябваше да завещаем на децата и внуците си!
Честит голям Български празник!
