Велислав Минеков:
Моля ви, бъдете граждани

„Независим съд – свободна държава! За правото и справедливостта“

17 април 2019 г.

Слово на проф. Велислав Минеков

Скъпи приятели и гости,

Още веднъж благодаря за достойната награда връчена ми миналата година. Това е чест. За мен остава и днес неясно защо трябва да бъде награждавано гражданското поведение. В същия дух би трябвало да бъдат наградени четящите книги или ползващите редовно душ и баня.
В присъстващите тук поканени лица, част от които познавам, отсъства доброто настроение. Познавам тяхната тъга и желание за бягство от безмълвието на наоето безсмислие. Вероятно съвършенството на разума предизвиква жаждата за смисъл определящ гражданското съзнание и вечната нега за съвършено общество. Банално е да ви припомня, че днешната цивилизация дължим единствено на интелекта в съпътствие на желанието за просперитет и дълг към страданието в човешката история.

Всъщност защо сме тук. Изглежда да е празник, а не е. Не е тържествено събитие, по-видимо е като свещен ритуал, посветен от шамани в молитва към небето вследствие на сполетялото ни племенно нещастие. Вероятно тук сме поканени на панихида. С вино сълзи и булгур ще си припомним за покойника, умъртвен ритуално от националното съзнание.

Да ви припомня, преди немного години погребахме правото и справедливостта. С безразличие закопахме обратно случайно подарената ни демокрация. Приехме да бъдем управлявани и направлявани от хора с примитивна култура и морал, наследен от трилобити. Морал обратнопропорционален на придобитите с абордаж във властта квадратни метри. Неолитно общество от обикновени и неграмотни измамници постигнаха кариери, които не биха били дори в съня им.

Съдебната система се превърна в политически партизанлък, създаването на закон достигна елемент от народното творчество, според поръчващия музиката и лепящия по челата на парламентарните музиканти купюри. Нобелистът Варгас Льоса казва, че народното творчество не е изкуство.

Позволявам си да ви споделя банални факти със забравено значение. Най-странното е, че България е член на Европейския съюз. С оглед на днешното ни състояние, това е напълно незаслужен дар. Оставаме разпознаваеми като държавата с пълно отличие в нивото на корупция, опитомена и преклонена медийна среда, правосъдие на управляваща хунта и напълно унищожено гражданско общество, превърнало се в кръчмарската недоволна общност от недалечното ни минало.

С право бихте ме попитали защо протестирам, защо съм бесен, защо се дразня от днешното статукво. Ще ви отговоря. Дразни ме тишината. Дразня се от спотаеността на нахранения. Ненавиждам битовото мълчание на интелигентния, посветил себе си единствено в професията. Мразя агнетата пиещи спокойно вода от вълчия поток. И мразя себе си в самотата на потъналото самочувствие и видимо презрение, дарено от мизерния духом.

Казват, че сме достигнали дъното. Клише. Дъното е метричен стандарт в цивилизованите нации. Ние отдавна прескочихме същото дъно, плуваме или по-скоро се давим в необятната шир на собственото ни безсмислие и егоизма на блажено оцелелия. Егоистът не е гражданин.

Уважаеми юристи, останахте ли доволни, почувствахте ли се щастливи от прясното решение на политически подбрания „извънреден трибунал“, назначен за борба с корупцията? Съдебните решения не се тълкува, нали ? Ще прегазя, без колебание, тази комична от днешна гледна точка теза. Ще ви споделя моето мнение, а вие имате пълното право да ме опровергаете. Това е позор за съдебната ни система, гавра с правосъдието, съпроводено с публична инквизиция и унизителна реабилитация на превзелата ни политическа престъпност. Този акт ме изпълва с отвращение и погнуса, напомня за Средновековие, Вишински и Народен съд.

Вероятно всички вие имате вашите собствени мечти. Аз също. Със самочувствието на каменоделец се замечтах да бъда прокурор, главен дори, дарен от вас с безмерни правомощия и статут на божество. Какъв дар, какъв късмет би била професионалната реализация в жетвата на плодородната, управляваща корупция, урожай в ръцете на независимия, смелия и достойния. Чудесен повод, дори и загинал, да оставиш име в националната история. Жалко. Завръщам се в реалността. Мечтая някой ден да бъда подкрепен от себеподобни, желаещи действителна демокрация. Бих желал да не съм сам в своя уличен протест. Бих желал броят на гражданите да превишава числеността на овцете.

Впрочем правото. Основна колона в държавността. Възможно ли е изобщо да има право в превзетата от олигархична диктатура държава? Нима не съзнавате, че законът днес е превърнат в цинизъм, мракобесие и отмъщение? Законът се превърна в пожеланата и практикувана перверзия на управляващата каста. Закон за закрила и утеха на управляващата сган.

Държава няма. Необходимо е нейното завръщане.

Една единствена молба имам: Моля ви, бъдете граждани.