Да изгориш последния мост към Европа

Скорошното решение на полския Върховен Съд, което имплементира ключовото решение на СЕС относно съответствието на новия Национален Магистратски Съвет (НМС) с европейските стандарти, не беше изненада за правната общност: съд, който не е имунизиран срещу политическо вмешателство ipso facto не е съд (съединени дела на СЕС C-585/18, C-624/18, C-625/18). След като 25-членният НМС включва шест човека от законодателната власт, двама от изпълнителната и 15 съдии, назначени от законодателната власт, нито за Съвета, нито за някой от назначените от него съдии може да се каже, че са независими. Нещо повече, от самото си създаване НМС консистентно и безпардоннно погазва съдийската независимост чрез действията си. Следователно не може да има съмнение, че новият НМС е нещо повече от политически инструмент за контрол над действащи съдии, осигуряващ послушанието на новоназначени съдии и полагащ съобразяването с желанията на правителството като основен критерий за кариерно израстване.

Акцентирам върху тези два критерия – методът на назначение на състава на НМС, както и действията на Съвета – понеже полската правителствена пропаганда се опитва да осмее тази логика по възможно най-грубия и елементарен възможен начин: „Ако назначението от политизиран орган дисквалифицира съдии, тогава какво да кажем за онези съдии, назначени от Държавния Съвет на Полската Народна Република, които още работят в съдебната система? Те също са засегнати от решението на СЕС!“ Този начин на мислене е симптоматичен за патологията, инфектирала полската десница, а именно увереността, че светът е дълбоко настроен срещу тях, че шансовете не са на тяхна страна, както и че от чиста злоба светът прилага различни критерии към „комунистите“ и тези, които са се борили срещу тях. „‘Комунистическите‘ съдии могат да решават, а ‚нашите‘ не могат! Явна неправда!“

Нямам съмнения, че този начин на мислене импонира на хора, които се чувстват като безпомощни пешки под натиска на международна конспирация, да не говорим за тези, които капитализират върху фрустрациите на такива хора. Вярно е, че съдии назначени от Държавния Съвет на Полската Народна Република (ПНР) са били назначени от политизиран орган. Само че оттогава те са били проверявани неколкократно през различните стадии на кариерата им – и са били повишавани в рамките на демократична Полша. Много от тях дори са били назначени от социално консервативни и католически президенти (вкл. и от покойния Лех Качински). Освен това, НМС е в нарушение на европейските стандарти не само поради начина, по който е конституиран – но и заради това, което прави. Държавният Съвет на ПНР не упражнява никакъв натиск върху съдии в днешно време. Нито пък ги повишава, нито оценява тяхната работа. Съдиите днес не усещат генерал Войчех Ярузелски (1923-2014), бившият държавен глава на ПНР, да им диша във вратовете. Те гледат делата си без да ги е страх от отмъщение под формата на дисциплинарки, в случай че решенията им не му се харесат. Но съвсем не можем да кажем същото относно Збигнев Жобро, настоящият Министър на Правосъдието и Главен Прокурор, който контролира НМС и всички дисциплинарни производства.

И тук именно се крие проблемът с новия НМС – неговото подчинение от политиците е очевидно не само от начина му на конституиране, но най-вече, от това какво прави и как го прави. Няма по-добър пример за това от начина, по който Съветът не само се проваля в защитата на съдии, атакувани от политици и висши държавни служители, но и ентусиазирано одобрява и легитимира подобни атаки. Полша е в уникално положение в Европа днес, доколкото огромното мнозинство от съдии вярва, че орган създаден (уж) да брани тяхната независимост, всъщност представлява екзистенциална заплаха за нея. И можем да бъдем сигурни, че следващият залп на правителствената пропаганда ще ни напомни, че съдии се назначават от политически органи и другаде в ЕС, например във Франция и Германия. Очевидно отсъстващ обаче ще бъде какъвто и да е коментар, че тези органи по никакъв начин не са възприемани от юридическата общност за враждебни към съдийската независимост.

Полската съдебна система е заразена от високо-инфекциозен патоген, а именно новият НМС, който разпространява спорите си с всяко съдебно назначение. Единственият извод, който е възможен от скорошното решение на СЕС и последващото решение на Върховния Съд е, че НМС е незаконно конституиран орган, който незаконно назначава съдии, които произнасят невалидни решения. Колкото повече незаконно назначени съдии, толкова повече невалидни съдебни актове. Всяко правителство, което цени интегритета на националната съдебна система, би се заело незабавно с лечението на такава болест. Единственият сериозен подход в такава ситуация би бил да се атакува болестта при първоизточника и, за да се пресекат всякакви метастази. Това означава премахването на НМС в настоящата му форма и преучредяването му по начин, който гарантира устойчивостта му на политическо вмешателство. Правилно конституиран НМС, чиито членове са избрани в съзвучие с европейските и полски стандарти и който оперира с приличие и безпристрастност, вече би бил компетентен законно да назначава съдии.

Обаче точно този сериозен и отговорен подход е най-малко вероятно да бъде възприет от полските власти. Разформироването на НМС и премахването на двете нови колегии във Върховния Съд би било ясно признание за политическо поражение. В крайна сметка, съдебната реформа беше основния приоритет на управляващата партия Право и Справедливост (ПиС). Загърбването и би било по-немислимо за ПиС отколкото за Тръмп лично да разруши граничната стена с Мексико (след като веднъж бъде завършена). Следователно можем да очакваме, че ПиС ще се застопори в режим на отричане. Тяхната пропаганда ще твърди, че НМС функционира добре, докато Министерството на Правосъдието, чрез своите дисциплинарни омбудсмани, ще продължи да преследва съдии за „престъплението“, че прилагат европейското право в Полша, както вече се случи с районния съдия от Олцтин. Само че един въпрос продължава да седи без отговор: Какво ще стане с тъжител или обвиняем, който е обект на съдебен акт, постановен от незаконно конституиран съд?

Хората се обръщат към съда, за да получат обвързващо и изпълнимо съдебно решение на базата на което могат да процедират – уверени, че актът носи официалната санкция на държавата. Едно съдебно дело не е мисловно упражнение. То е трудоемък процес с краен резултат съдебен акт, който например разрешава някому да построи къща върху истински парцел земя, или предоставя попечителство след развод над дете от-плът-и-кръв, или позволява на фирма да си възстанови определена сума трудно спечелени пари. Тези съдебни актове често са кулминацията на няколко години и инстанции, през които минава делото, така че личната цена и финансови разходи могат да са доста тежки. Представете си, че когато най-накрая съдебният акт бъде издаден, той се оказва без стойност, понеже със сигурност ще бъде анулиран от по-висша инстанция – поради факта, че съдията издал акта е назначен в противоречие с европейския и полския закон.

Министерството на Правосъдието може и да успее да сплаши полските съдии и незаконно да упражни натиск върху тях да не прилагат решението на СЕС; само че министерството няма да може да приложи същия подход към съдии в други европейски държави. Това ще даде отражение и върху правнта общност на ЕС. Например, френска фирма ще може спокойно да игнорира заповед за изпълнение, издадена от полски съд, докато немска фирма ще може да разчита на собственото си Министерство на Правосъдието да откаже изпълнение на полски съдебен акт относно строителен проект. И в двата случая законът ще е на страната на фирмите, тъй като решенията нс СЕС са задължители абсолютно навсякъде в рамките на ЕС. Това повдига въпроса дали Полша въобще иска да остане в ЕС.

Следователно всеки изминал ден, в който болестта наречена НМС остава нелекувана, е ненужна загуба на време, сили и средства за хората – а правният хаос, отприщен от ПиС, е оставен да се усилва все повече и повече. Законът е ясен – решенията на СЕС задължават всички европейски и полски съдилища да се съобразяват с тях и да ги прилагат при правораздавателната си дейност. В тази връзка, решенията на СЕС и Върховния Съд ясно казват, че НМС е незаконно конституиран в настоящия си състав. И въпреки правителствената пропаганда, не съществува противоречие между тези решения и Конституцията на Полша. Полският Конституционен Съд отдавна е постановил, че както договорите за присъединяване, така и Лисабонският Договор са съвместими с полската Конституция. А именно европейските договори овластяват СЕС да ги интепретира по обвързващ и задължителен начин – както и би трябвало да бъде, за да има въобще членството в ЕС някакъв смисъл.

В крайна сметка това са просто думи, които с нищо няма да спомогнат да бъде спряна тази лудост. Полските власти вероятно ще направят всичко по силите си, за да неутрализират решенията на СЕС и на Върховния Съд. Те вероятно ще накарат своя захванат Конституционен Съд да обяви, че има неизбежен конфликт между европейското право и полската Конституция (въпреки че това осезаемо не е така), а може и да прибегнат до „извънредното обжалване“ което те въведоха в полската правна система за да направят атакуемо всяко решение на Върховния Съд, пък и вече започнаха да налагат дисциплинарни мерки на съдии с цел да предотвратят прилагането на решението на СЕС в Полша. Въпросът е: защо е всичко това?! За да защитят околко дузина позиции в НМС? За да защитят собствените си егота, които дори не могат и да си представят, че грешат? Освен ако проблемът с НМС и неговите членове не бъде бързо разрешен, хората ще страдат, а позицията на Полша в ЕС ще бъде отслабена още повече. Полските съдилища ще бъдат безвъзвратно увредени, с което един от последните мостове, свързващи Полша с Европа, ще бъде изгорен.

Тази седмица група полски и международни представители на академичната общност подписаха писмо адресирано до Европейската Комисия. Писмото иска от ЕК да отправи искане към СЕС за налагане на предварителни обезпечителни мерки, за да възпре полското правителство от атаките му към полски съдии чрез дисциплинарки, докато се очаква окончателното решение на СЕС относно новата полска система за дисциплинарни производства (дело на СЕС C-791/19). Молим да подкрепите това писмо.

Марчин Матчак (Марчин Матчак е професор по право във Варшавския университет.)

Статията, чийто превод публикуваме съобразно лицензията CC BY NC ND, е поместена в авторитетния германски юридически блог Vefassungsblog на 12 декември 2019 г.

Превод: Николай Неделчев

Снимка – автор Pawel Kabanski, достъпна под лиценз CC BY SA 2.0 във Flickr