Адв. Даниела Доковска: За управляващите прокуратурата е инструмент, за управляваните – плашило – Инициатива "Правосъдие за всеки"

Адв. Даниела Доковска: За управляващите прокуратурата е инструмент, за управляваните – плашило

Действащата уредба на съдебната власт от години ерозира системата, деморализира голяма част от хората, казва адвокат Даниела Доковска в интервю на Полина Паунова за Mediapool.bg

„Правителството непрестанно плаща обезщетения за грешките на прокуратурата, които отекват в Страсбург. Министерството на правосъдието плаща обезщетения за забавени от прокуратурата дела. Висшият съдебен съвет също плаща обезщетения по осъдителни решения срещу прокуратурата. Това означава, че грубо се накърняват правата на хората. Провалите на прокуратурата обаче остават за сметка на държавата, сиреч на данъкоплатеца. Те не водят след себе си нито финансови последици, нито политическа отговорност. Въпреки това въпросът за мястото на прокуратурата в системата на властта не е на дневен ред. Защото става дума за преразпределянето на огромен властови ресурс“, казва адв. Даниела Доковска пред Mediapool.

Адвокат Доковска, много юристи се изказаха негативно както за предлаганите промени в Конституцията, така и за проекта за промяна на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Какво е вашето мнение – вредна ли е наистина подобна реформа?

Промените в Конституцията са абсолютно необходими, от огромна важност за държавата. Моделът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е сбъркан, той не съответства на европейските стандарти. Венецианската комисия неведнъж е изразявала виждането си по този въпрос. В становище № 10 (2007) на Консултативния съвет на европейските съдии изрично се сочи, че Съветът на съдебната власт може да бъде съставен само от съдии, а когато съставът му е смесен (съдии и други), съдиите, избрани от техните колеги, трябва да съставляват значително мнозинство. Опонентите на реформата не споменават нищо за това.

Предложените промени в Конституцията целят да я доближат до европейските изисквания, за да се гарантира независимостта на съда. Според някои критици това нямало да направи процеса по-справедлив – сякаш не е очевидно, че не може да има справедлив процес без независим съд. Справедливият процес е в същината на върховенството на правото. Съдът трябва да бъде независим от всички институции, включително и от прокуратурата, която излъчва една от страните в процеса.

Що се отнася до промените в ЗСВ, те са реализация на Стратегията за съдебна реформа, която парламентарните сили подкрепиха, доколкото си спомням.

Какво според вас се крие зад опасенията, че ако се раздели ВСС, ще се капсулира съдът?

Съдът няма да се капсулира, защото съществува гражданска квота. Но защо не ме попитате по-добре ли е съдът да се капсулира с прокуратурата? Доминирането на прокурорите над съдиите деформира системата и застрашава справедливостта на процеса. В прокуратурата властва единоначалие, а това означава, че всички гласове на прокурорите във ВСС изразяват позицията на главния прокурор. Тази позиция се оказва господстваща при назначаването на съдии и председатели на съдилища, при атестирането на съдиите и определянето на дисциплинарната им отговорност. Прокуратурата придоби власт над съда, което е абсурдно в една демократична държава. Този конструктивен дефект в управлението на съдебната система трябва да бъде премахнат.

Тайно или явно трябва да бъде гласуването във ВСС?

Дискусията за явното и тайно гласуване във ВСС стана вече шумна и дори неприлична. Аз поначало не разбирам защо въпросът за тайното или явно гласуване трябва да се решава на конституционно ниво. Регулацията на законово равнище представлява много по-гъвкав механизъм за реакция на обществените потребности. Критерий за ефективността на закона е социалната практика. Тя показа, че тайният вот по кадровите въпроси не само не допринесе за правилното функциониране на ВСС, но и срина неговия крехък авторитет.

Обстоятелството, че някои членове на ВСС се изказват в подкрепа на определен кандидат, а после гласуват срещу него, показа, че тайният вот прикрива още по-тайни зависимости. Не оспорвам принципа на тайното гласуване по кадрови въпроси, но не вярвам, че си заслужава да защитаваме някакъв принцип заради самия него. Правото трябва да регулира реалните обществени отношения, а животът е по-силен от всяка правна конструкция.

Как оценявате идеите за гарантиране на професионалната независимост на отделния прокурор? Началниците вече да не могат да нареждат на редовите прокурори как да си решават делата. Ако има несъгласие по същество, горестоящите прокурори ще трябва да вземат папките и да си ги решават те.

Това е извънредно важна част от реформата. По повод връщането на делата за допълнително разследване всички погледи бяха съсредоточени върху съда. Правомощията на съда да връща делата на прокурора бяха законодателно ограничени. Някои от законовите мерки дори бяха неоправдани и значително забавиха съдопроизводството. Никой обаче не ограничи правомощието на по-горния прокурор да връща делото с указания на по-долния прокурор. То си стои от времето на социализма, но тогава наказателните дела бяха много по-малко и се упражняваше строг контрол. А сега делото може да се търкаля в досъдебната фаза до изтичането на давността. Забавянето на процеса в досъдебната фаза води до загуба на доказателства. Но най-деморализиращото е, че се размива отговорността за дадените указания и извършените процесуални действия. Щом по-горният прокурор е убеден, че трябва да се внесе обвинителен акт, нека го внесе на своя отговорност. Това ще гарантира независимостта на отделния прокурор, ще го предпази от утвърдените в практиката „негласни указания“ на висшестоящата прокуратура. А влязлата в сила присъда ще даде обективна оценка на прокурорската дейност.

Всички проблеми, които доведоха до сегашната ситуация в Софийския градски съд, ще бъдат премахнати, ако бъдат приети текстовете в ЗСВ, даващи по-голяма власт на общите събрания на съдиите. Според критиците на реформата обаче подобна промяна е „народовластие“. Каква е тя според вас?

Очевидно определени среди са заинтересовани съдиите да имат началници. Това е правен абсурд, който на практика генерира кариеризъм и властова корупция в съдебната власт. Крайно време е да се сложи край на функционирането на съдилищата чрез „редови съдии“ и съдебна аристокрация. Съдията, а не съдилището, е същинският орган на съдебната власт. Съдийското самоуправление не само гарантира независимостта на отделния съдия, но и предпоставя по-високо качество на управлението на съдебната институция.

Съществуването на началници в съда е удобно средство за нерегламентиран контрол върху съдиите. От една страна, прокурорите избират председателите на съдилища, а, от друга страна, председателите на съдилища решават кой съдия да гледа делата, внесени от прокурорите (колеги се шегуват, че разпределението е „случайно“, защото се прилага „според случая“). Председателите на съдилища решават кой съдия да бъде командирован на по-високо място (за неопределено време) и кого да върнат обратно в изходна позиция, чий роднина да назначат като съдебен помощник и пр., и пр. Този начин на администриране на системата придоби уродливи форми и компрометира целия модел.

Кои други мерки смятате за важни?

Ако говорим за Конституцията, разширяването на достъпа до Конституционния съд е изключително важна стъпка за утвърждаване върховенството на правото. В медиите се чуха мнения, че това щяло да забави движението на някои дела. А не е ли по-важно законодателството да се приведе в съответствие с Конституцията? Не е ли по-важно Конституцията реално да гарантира правата и законните интереси на гражданите?

Как си обяснявате, че главният прокурор привидно подкрепя реформата, а свързани с него кръгове, в това число и от ВСС, са основи рупори срещу идеите на правосъдното министерство?

Главният прокурор се превърна в незаобиколим фактор в държавата. Той е единственият човек, който притежава наказателна неприкосновеност по българското законодателство. Той има неограничена власт да привлича гражданите към наказателна отговорност. Той не се отчита пред никого. И никой не се решава да промени статуквото, което един главен прокурор справедливо определи с думите: „Над мен е само Бог!“.

Наказателната репресия у нас – това са артериите на властта. Прокуратурата винаги върви с победителите. За управляващите прокуратурата е инструмент, за управляваните – плашило. Атрактивните обвиняеми у нас са падналите от власт. Но при всеки опит за реформа на прокуратурата се чуват яростни гласове, че се посяга на нейната независимост. В редица напреднали държави прокуратурата е част от изпълнителната власт, но функционира добре. В други държави прокуратурата е независима институция извън съдебната власт и също функционира добре. У нас прокуратурата е в съдебната власт и е зависима само от главния прокурор. А той не зависи от никого.

Правителството непрестанно плаща обезщетения за грешките на прокуратурата, които отекват в Страсбург. Министерството на правосъдието плаща обезщетения за забавени от прокуратурата дела. Висшият съдебен съвет също плаща обезщетения по осъдителни решения срещу прокуратурата. Това означава, че грубо се накърняват правата на хората. Провалите на прокуратурата обаче остават за сметка на държавата, сиреч на данъкоплатеца. Те не водят след себе си нито финансови последици, нито политическа отговорност. Въпреки това въпросът за мястото на прокуратурата в системата на властта не е на дневен ред. Защото става дума за преразпределянето на огромен властови ресурс.

При това независимата прокуратура е в постоянно взаимодействие с изпълнителната власт. Тя формира екипи с представители на МВР и ДАНС, ръководството на прокуратурата ежеседмично участва в „оперативки“ при министър-председателя. С течение на времето прокуратурата неформално се сдоби и със законодателна инициатива. Във всички медии четем: „Народното събрание гласува законопроекта на главния прокурор…“. Така прокуратурата се инфилтрира във всички власти. Независимостта на прокуратурата – по начина, по който е регламентирана в законодателството, се превърна във всевластие. Затова си мисля, че партиите няма да получат „разрешение“ от главния прокурор за някои от предлаганите в ЗСВ реформи. Само че политическата отговорност ще трябва да я понесат те.

Един от основните аргументи на противниците на реформата е, че за да се промени Конституцията е необходимо свикване на Велико Народно събрание. Съществува обаче и теза, че разделянето на ВСС може да се приеме и само с новия ЗСВ. Какво е вашето мнение?

Поддръжниците на тезата за Велико Народно събрание се позовават на част от мотивите на решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, но игнорират изцяло диспозитива на решението. Те оставят без внимание и решение № 8/2005 г., в което Конституционният съд ясно посочва, че ако не се нарушава балансът на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт, промените в Конституцията относно структурата и оптимизирането на органите на съдебната власт може да бъдат извършени от Обикновено събрание. Не виждам никакъв проблем предложените изменения и допълнения в Конституцията да бъдат приети от действащото Народно събрание, ако, разбира се, има реална воля за това.

Естествено, част от предлаганите промени може да се реализират и чрез изменения в ЗСВ, но това ще бъде нестабилна и половинчата реформа.

Във всички случаи парламентарно представените партии ще платят висока цена, ако осуетят съдебната реформа. Хората искат същностна промяна, те се нуждаят от нея. Състоянието на съдебната власт е обществено неприемливо. Провалът на реформата ще бъде провал на държавността. Партиите, които се противопоставят на промените, ще трябва да обяснят на обществото защо избират статуквото.

Промените в Конституцията и в ЗСВ за съжаление са твърде закъснели. Действащата уредба на съдебната власт от години ерозира системата, деморализира голяма част от хората. Почтените професионалисти са оставени на самооцеляване. Ако реформата не се проведе сега, съдебната система ще рухне, а заедно с нея – и държавата. Управляващите са временни, но нали искаме държавата да остане?

* * *

Адвокат Даниела Доковска. Снимка: Правен свят

Адвокат Даниела Доковска. Снимка: Правен свят

Даниела Доковска е юрист, преподавател и бивш председател на Висшия адвокатски съвет. Сред учредителите е на сдружението„Български адвокати за правата на човека“.

Автор е на редица научни публикации в областта на наказателния процес, наказателното право и криминологията. Носител е на голямата награда за 2010 г. на Българския хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на човека. „Даниела Доковска е адвокат с най-голям личен авторитет в страната. Тя винаги се е борила законът да е нравствен, правосъдието да е почтено, държавата да е порядъчна и процесът да е честен“, се казва в мотивите за присъждане на отличието ѝ.

Към първоначалната публикация на интервюто

Споделяне