Петя Владимирова свързва две скорошни събития от сферата на правосъдието в анализ, публикуван от вестник „Дневник”. Тя вижда символично политици и съдебни институции вкопчени в „мъртва хватка”, от която могат да ги извадят само гражданите.
Първото събитие засяга идеите за промени в Конституцията на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, внесени в парламента от депутати от Реформаторския блок.
„Стана известно, че работна група за промените на Конституцията
отхвърли предложенията, които предвиждат механизми за отчетност на прокуратурата и за временно отстраняване на главен прокурор при данни за престъпление от общ характер. И в същото време бяха одобрени предложенията на АБВ за ревизиране на приетите вече на първо четене промени в Конституцията.
Комисията не е длъжна да се съобрази с мнението на работната група. Но може да се прогнозира, че то ще бъде използвано като алиби „от експертите“ за отхвърляне на предложенията, засягащи прокуратурата, щом те не са одобрени от работната група.”
Второто събитие е отказът на Висшия съдебен съвет да провери съдържанието на записите с разговорите на съдиите Янева и Ченалова, публикувани от сайта „Биволъ”. Припомнени са разговорите и контекста, в който са се състояли.
„Разговорът (или разговорите) между печално прославилия се бивш председател на Софийски градски съд Владимира Янева и бившия съдия от Търговското отделение Румяна Ченалова, героинята от сагата за гнилите ябълки, разкриват сговаряния между Янева и председателя на Върховния административен съд Георги Колев, главния прокурор Сотир Цацаров, членовете на ВСС Ясен Тодоров (председател на Етичната комисия на ВСС) и Димитър Узунов (член на същата комисия).”
В диалога се споменава и лице на име Бойко, което вероятно е премиерът Бойко Борисов. Вместо да провери записите, ВСС бламира председателя на ВКС Лозан Панов, който поиска създаване на специална комисия. Етичната комисия към Съвета и главният прокурор Сотир Цацаров ще се занимават само с въпроса кой е направил записите, а не със съдържанието им.
Анализът е написан дни преди ВСС да уволни дисциплинарно Румяна Ченалова и да образува дисциплинарно производство срещу Янева. Тези решения обаче не обезсилват изводите на журналистката, която познава отлично абсурдите на съдебната ни система:
„Само промяна на конституционния модел би могла да извади системата от безвремието – връщам се на връзката между първото и второто събитие в началото: Липсата на воля в парламента, забелязана и в партията ГЕРБ, за промените на Конституцията по отношение на прокуратурата, осигурява произвола далече отвъд времевия хоризонт на човешките надежди.
Затова двете събития: отказът на ВСС и прокуратурата да проверят съдържанието на записите, с което всъщност забиха поредния пирон в ковчега на последните остатъци от своята институционална легитимност, и предстоящият прогнозиран отказ на парламента да промени модела, който допуска произвола, взаимно се подсигуряват.
Животоспасяващата тяхна прегръдка няма от кого да бъде разсечена, така е в пленената държава.
Остават гражданите – само те могат да ги принудят да се „пуснат“ от мъртвата хватка.”
Вижте подробностите в статията, озаглавена „Янева гейт: Мъртва хватка”.
Идеята за „пленената държава“ е развита в по-ранен анализ на Петя Владимирова, озаглавен „Примирие в пленената държава“.