Приликата с действителни лица и събития не е случайна, предупреждава Галина Гиргинова в началото на заплетения си разказ, публикуван от „Съдебни репортажи”. Да, това не е блестящо съчинена криминална сага, а реални събития, които илюстрират доколко е прогнила съдебната система в страната ни.
Главна героиня е Владимира Янева – „създадена изневиделица още когато никому неизвестната съдийка се оказа част от делегацията на Бойко Борисов във Ватикана за среща с папата през 2011 г. След това беше оповестено (с признания и от двете страни), че е семейна приятелка на силовия министър Цветанов.”
Повод за смайващата съдебна хроника е най-новият скандал, наречен Янева гейт, в който Галина Гиргинова открива „натрапващи се съвпадения между стройния разказ “по фактите” на бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева в изтеклите записи, публикувани от „Биволъ“, реалните събития около проблемите в най-големия окръжен съд в страната, аферата „Червей“ и кариерната история на споменатите от Янева имена в доверителния ѝ разговор с вече бившата ѝ приятелка Ченалова.”
Описаната история е сложна и на моменти трудно разбираема, особено за хората извън затворения свят на съдебната система. Но е ценна като хронология и особено с анализа на описаните обстоятелства. Журналистката стига до заключението, че в изтеклите записи „Янева достоверно пресъздава ежедневието на произведената от политическата и икономическа власт съдебна номенклатура.”
Галина Гиргинова описва сътресенията в Софийски градски съд – най-големият съд в страната. В усилията за спасяването на затъналата в нарушения бече бивша негова председателка се включват фигури от върховете на съдебната система, сред които обвинител номер едно на страната. Реалните събития съвпадат с казаното от Янева в изтеклия разговор с вече отстранената съдийка Румяна Ченалова. Замесените се оплитат в оправданията си. Показателен е отказът да се разследват записите.
„След близо едноседмично мълчание Етичната комисия на ВСС и прокуратурата дадоха ясно да се разбере, че проверката на записите ще протече по утвърдената вече схема – от мероприятия по размиване на скандала и до отшумяването му.
Призивите на правосъдния министър Христо Иванов и председателя на ВКС Лозан Панов за обективно разкриване на истината бяха неглижирани. Президентът отказа да поеме отговорност за националната сигурност, която е застрашена, ако е поставена под съмнение правовата държава.
Може би тогава да започнем с въпроса: дали главният прокурор (за когото в предишен незаконен запис се чува ясно как прокурорът на София казва на Борисов “Ти си го избра”), заедно с председателя на ВАС (за когото през всички години на мандата му се разпространяват съмнения, че е избран на длъжността по същите съображения, защото не беше гледал до този момент нито едно административно дело през живота си и няма професионалните качества за този пост) и ВСС биха предоставили разпечатки за проведените разговори от телефоните си през втората половина на февруари?
Ако не започнат с това, твърденията им, че записите са опит за дискредитиране, ще продължат да бъдат схващани от публиката като понятно отрицание да не уличават сами себе си в престъпления и нарушения, защото насреща им стоят десетки неслучайни съвпадения между разговора „Янева-Ченалова“ със събитията от последната година и половина и развитието на собствените им биографии.”
Вижте анализа на Галина Гиргинова в „Съдебни репортажи”. Реквиемът за институциите показва колко спешно е началото на истинска съдебна реформа в България.
