„Правосъдието в България беше сравнявано с гробище, с онази доза цинизъм, която е необходима, за да бъде поддържано това гробище. Най-важното от това, което се случи тази година, е, че гробището започна да оживява. Ние го виждаме. Това, което виждам аз тук е част от това оживяване на гробището.”
С тази метафора започна словото на Христо Иванов на Шествието за правосъдие, организирано от Инициатива „Правосъдие за всеки” на 27 февруари. Със силните си думи бившия правосъден министър грабна вниманието на множеството от хора. Той даде за пример скорошните разкрития на следователя Бойко Атанасов.
„България, благодарение на това гробище, в което може да се мълчи, да се крият биографии, да се монтират страхове и дела на трупчета, както го описа така ясно и добре следовател Атанасов, се управлява не от институции, не по демократичен път, а от няколко души, които сутрин палят своите пури и с няколко есемеса вземат всички важни решенията.”
Иванов вижда светлина в тази мрачна картина, защото фигури от системата, подкрепени от гражданите, се изправят срещу статуквото.
„Гробището започва да оживява. Тези, които излизат от него и се опитват да върнат към живот българското правосъдие, имат подкрепата на българските граждани.
Това е страхотна новина!
Често ме питат: Реформата не стана, има ли шанс някога да се случи.
Най-важната част от реформата се случва и това е обществената реакция, реакцията на хората в съдебната власт, появяването на чувство за непримиримост, това е говоренето. Това е отварянето на гробовете и пускането на светлина вътре. Този процес не може да бъде спрян.
Това е революция, това не е реформа. Реформата са изменения в този или онзи закон, в конституцията. Но това е революция!
Искам да ви благодаря от сърце. Искам да ви призова да продължавате да подкрепяте онези смели хора, които събират смелост да се обърнат срещу гробищната омерта и плесен, и закона на мълчанието и почват да говорят.”
Словото на Христо Иванов може да прочетете и видите на сайта на „Клуб Зет”.
