Рудолф фон Йеринг, “Борбата за право”, Виена, 1872 г.
„В такива условия съдбата на малцината, осмелили се да приложат закона, се превръща в истинско мъченичество.
Тъкмо енергичното им правно чувство, което не им позволява да разчистят терена за произвола, се превръща за тях в проклятие.
Изоставени от всички онези, които би трябвало да са техни естествени съратници, те стоят съвсем самотни срещу беззаконието, отгледано от общата леност и страхливост и дори с тежки жертви да смогнат да откупят поне удовлетворението, да са останали верни на себе си, наместо признание редовно пожънват подигравки и ехидство.
Отговорността за такова положение не е върху онази част от населението, която престъпва закона, а върху онези, които нямат смелостта, да го защитят. Не неправдата, която прокужда правото от престола му, трябва да обвиняваме, а правото, което се примирява с това.
И ако трябва да преценя двете повели „не твори неправда“ и „не търпи неправда“ с оглед практическото им значение за оборота, бих ги подредил така: първо, не търпи неправда и сетне, не твори неправда.“
Рудолф фон Йеринг, (Rudolf von Jhering), 1818 г. – 1892 г.,
германски професор, теоретик на правото
превод: доц. д-р Кристиан Таков
