Кристи Данилец е специалист по борба с корупцията в съдебната система и член на Висшия съдебен съвет в Румъния. Бил е в реформаторския екип на бившия правосъден министър Моника Маковей. В момента Данилец е специален пратеник на Европейската комисия в Босна и Херцеговина за оценка на състоянието на съдебната система на страната преди началото на преговорния процес за присъединяването ѝ към Европейския съюз.
Румъния успя да си изгради имидж на страна, в която правото и справедливостта бележат всеки ден победа след победа, тържествуват! Така ли е в действителност?
Истина е, че през последните пет години постигнахме огромни резултати в съдебната система в Румъния. Особено през последните две години започнаха разследвания срещу много политици, членове на парламента, министри, на двама бивши министър-председатели и дори президента.
Виждайки тези резултати в борбата с корупцията, хората започнаха да ги възприемат като пряк резултат от реформата на съдебната система. Именно това е причината, поради която доверието в нея расте в Румъния. В момента то е двойно по-високо, отколкото в изпълнителната власт, и тройно по-високо, отколкото в парламента.
Имат ли реформаторите в румънската съдебна система вътрешна опозиция?
В рамките на съдебната система опозиция срещу усилията ни за реформиране на системата няма. Отпорът, който срещаме идва по-скоро от някои политици, но и от журналисти, които те контролират. Опитват се да наложат в обществото мнението, че когато започваме наказателно разследване срещу някого или го осъдим, това всъщност е изпълнение на политическа поръчка.
За щастие през последните пет години, особено в сферата на наказателното правораздаване, делата, по които са осъдени високопоставени политици и ръководители на политически партии, не са били насочени срещу една или друга политическа партия. Осъдените политици са както от управляващата партия, така и от опозицията, а това означава, че политически поръчки няма.
Отговорът на въпроса как стана възможно всичко това е много прост и има два аспекта: Единият от тях е самото ново поколение съдии и прокурори, които влязоха в румънската правораздавателна система без каквато и да е връзка с бившата комунистическа партия и нейните тайни служби.
Вторият аспект е натискът за реформа, който оказа Европейският съюз върху Румъния.
Добре, но как стана възможно самата политическа класа в Румъния да създаде орган като Антикорупционнта агенция, който да разследва нея? В България това звучи като безсмислица!
Преди десет години корупцията в Румъния все още беше толкова широко разпространена, че Европейската комисия поиска безусловното прилагане на специален механизъм, който да доведе до разследване на корупцията по високите етажи на властта. За тази цел комисията ни предостави експертна помощ – в Румъния пристигнаха специалисти от Италия и Испания, където съществуват подобни институции за борба с корупцията и мафията.
Така през 2002 г. ние за първи път се опитахме да създадем подобна система. По това време в рамките на прокуратурата беше структурирано специализирано звено за борба с корупцията по високите етажи на властта. За съжаление обаче с него не постигнахме абсолютно никакъв резултат. Причината беше, че това звено беше политически контролирано, неговият ръководител беше политическо назначение.
С годините обаче в звеното започнаха работа нови прокурори, беше сменен и ръководителят му. Новите хора бяха с абсолютно чисти репутации, много добре професионално подготвени и без връзки в политическите среди. Именно те започнаха да разследват хората, заемащи висши държавни длъжности, и политици, без да се съобразяват с това кой какво влияние има.
Всичко това дава ясен знак колко колко важна е фигурата на ръководителя в подобно звено.
Въпреки всичко, което разказвате, преди време, по повод на последното посещение на Моника Маковей у нас, българският министър-председател Бойко Борисов каза, че България отдавна е задминала Румъния в борбата с корупцията. Как отекват такива думи във вашата страна?
Както България и Румъния, така и много други бивши комунистически страни все още имат сериозен проблем с корупцията. По време на комунистическия период корупцията беше начин на живот и дори сред падането на тоталитарните режими този манталитет и тази нагласа продължават да живеят в обществото.
В малки страни като България, Черна гора, Македония или Босна и Херцеговина всеки познава всеки. В страни като вашите „корупция“ не означава само предлагане и получаването на подкуп, но и установяване на нерегламентирани контакти с хора, заемащи определени длъжности. Моето лично мнение е, че отказът всичко това да бъде признато и за него да се говори е първият знак, че една държава е корумпирана.
Вие сте бил сътрудник на Моника Маковей. Какво направи тя като министър на правосъдието, че да направи от съдебната реформа в Румъния „история на успеха“?
Да, през периода 2005 – 2007 г. аз бях един от тридесетте съдии и прокурори, командировани в румънското Министерство на правосъдието, за да помогнем на г-жа Маковей да осъществи реформата. Това е едно от нещата, с които най-много се гордея в живота си.
Първото, което Моника Маковей направи, беше да ограничи правомощията на ръководителите на съдилищата. След това намали възрастта за пенсиониране на съдиите и увеличи много рязко пенсиите им, за да може това да послужи като стимул магистратите с лоша репутация по-бързо да напуснат системата.
Маковей прехвърли всички правомощия, свързани с кариерното развитие и управлението на съдебната система от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет. А с една законова промяна намали изискването за продължителност на трудовия стаж, който трябва да има един млад съдия, за да бъде повишен. Така беше подмладен съставът на по-високите нива в съдилищата.
По онова време в Румъния имаше звено, което изпълняваше ролята на някаква „тайна служба“ в Министерството на правосъдието. Мисля, че в България подобна система не съществува и никога не е съществувала. Това звено беше натоварено с разследването на корупцията сред съдиите и прокурорите. Работата на тази служба беше много неефективна и Моника Маковей я закри.
Тя беше и първият министър на правосъдието, който започна много широк публичен дебат по независимостта на съдебната система и ролята ѝ в борбата с корупцията.
Пак Моника Маковей въведе и системата на т.нар случайно разпределение на делата в съдилищата.
Значи в момента вие и вашите колеги сте напълно убедени, че съдебната система в Румъния е независима?
О, да, да! Дори смятам, че румънските съдии вече са прекалено независими. Това понякога създава впечатлението, че съдиите използват тоталната си независимост, за да прикрият факта, че не са достатъчно компетентни и дори отсъждат не според закона, а според собствените си преценки.
Но каквото и да говорим, сега върху съдилищата в Румъния няма политически натиск. Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него имат особена роля в постигането на тази независимост.
Но искам да кажа и друго – изграждането на независимостта на съдилищата и съдебната система не е едностранен процес. Колкото по-свободни са съдите, толкова по-голяма отговорност трябва да носят за действията си. Този баланс е абсолютно задължителен.
Когато казвам отговорност, това означава отчетност, прозрачност на цялата дейност на съдиите. Става дума както за професионалното им поведение по време на заседание в съдебната зала, за вземането на мотивирани съдебни решения, но и за строга политика по налагане на дисциплинарни наказания на съдии, които са престъпили закона. С цялата строгост!
По тази причина в Румъния вече никой не се притеснява да дискутира проблемите на корупцията в съдебната власт и налагането на дисциплинарни наказания.
А как самият ВСС в Румъния постига и отстоява своята независимост?
Мнозинството от членовете на съвета задължително трябва да са избрани от самите съдии без каквато и да е намеса от страна на политиците. Смелите и добре подготвените съдии заслужават да бъдат защитавани. За съжаление живеем във времена, в които, за да бъдеш съдия, се иска много смелост.
В същото време съветът трябва да реагира при всяка атака или критика, отправени към съдия или прокурор, но и да реагират незабавно и категорично във всеки случай, когато се окаже, че съдия или прокурор е направил някакво нарушение.
Функцията на Висшия съдебен съвет не е да прикрива магистрати с проблемно поведение, а да защитава авторитета на системата. Независимостта на съда не е привилегия на съдията. Това е право на гражданина.
Има ли все още влияние „Секуритате“, бившите тайни служби на румънския комунистически режим върху съдебната система в страната?
Не! Хора, които са работили в системата на „Секуритате“, в момента са останали само в бизнеса. Но тук трябва да уточня нещо!
Ние като съдии сме задължени да даваме публичност на четири аспекта от живота си: Всяка година аз и моето семейство сме задължени да обявяваме имотното си състояние. След това сме длъжни да обявяваме членството си в различни организации, независимо дали в тях сме на ръководна длъжност или просто членове. Това задължение се отнася за всички случаи – членство в професионална организация или обикновена неправителствена организация.
Длъжен съм да обявя дали по време на управлението на бившия комунистическия режим съм бил агент или информатор на „Секуритате“. Ние установихме двадесетина съдии с такова минало. Тези хора не могат да бъдат председатели на съдилища или членове на Висшия съдебен съвет.
Много важно е да се знае също, че по закон на магистратите е забранено да бъдат информатори, сътрудници или по някакъв друг начин да поддържат връзки и със съвременните служби за сигурност на Румъния. Забранено им е да членуват в политически партии. Всичко това има за цел да изолира съдиите и прокурорите от бизнеса, политиката и службите за сигурност.
Вие виждате ли връзката между работата на румънската съдебна система сега и състоянието на румънската икономика в момента?
Връзката е пряка и веднага ще ви обясня какво имам предвид. Когато говорим за обществен напредък, ние на практика говорим за напредък на икономиката. Тя трябва да е защитена от закона и правосъдната система. В продължение на много години, особено в сектора на обществените поръчки, в Румъния държавните служители използваха всички начини, за да пълнят собствените си джобове.
Благодарение на резултати, които постигнахме в областта на корупцията, а също и с приемането на Закона за гражданската конфискация на активите, придобити от престъпления, нещата в икономиката започнаха да се подобряват.
Това, което се случва в момента, е, че ако държавен служител поиска подкуп, човекът, обикновеният гражданин или бизнесменът отиват директно в Антикорупцонната агенция и подава жалба. И докато в миналото прокуратурата започваше да разследва корупционни престъпления, след като се самосезира или получи информация от службите за сигурност, в момента такава информация се черпи направо от гражданите. За нас това е огромен резултат.
Вие имате не един, а два профила във фейсбук, повече от 8 хил. приятели и 19 хил. последователи. Имате канал в YouTube и блог. Какво ви носи това – повече популярност и възможност за изява, обществено доверие или става дума просто за допълнителни „канали“ за самозащита?
Аз използвам социалните медии като средство, с което изграждам образа на съвременната система на правораздаването в Румъния. Преди години беше немислимо съдия да разговаря с обикновени граждани. Но аз и други мои колеги съзряхме в социалните мрежи възможност да образоваме хората.
Аз много обичам да водя дискусии във фейсбук, свързани с устройството на съдебната система, с разделението на властите, с атаки от страна на политици срещу представители на съдебната власт. Хората се нуждаят от подобен тип комуникация, от някой, който да им обясни как действа съдебната власт.
Вие посещавате училища, срещате се с деца, за да им говорите за ценностите на правораздаването, но и за да ги окуражавате да учат право. Как мислите, добри съдии ли ще бъдат децата, израснали и възпитани в това, общо взето, „несправедливо време“ на прехода в бившите комунистически страни?
Сигурен съм, че днешните деца ще станат добри съдии. Аз съм изключително позитивно настроен човек и трябва да ви кажа, че вярвам в по-доброто бъдеще. Ако правосъдната система започне да работи по-добре, по-добре ще започне да функционира и цялото общество. За съжаление трябва да си дадем сметка, че подобни резултати не могат да бъдат постигнати за един ден. За това понякога трябват години.
В съдебната система на Румъния вече работят първите три, четири поколения съдии и прокурори, родени след промяната през 1989 г. Те нямат пряка връзка с периода на комунизма. Моите родители например никога не са били членове на Комунистическата партия.
По време на Декемврийската революция аз бях на 14 години и бях назначен за съдия след издържан конкурс. През годините бях повишаван единствено и само благодарение на качествата и на работата си. Така аз и други мои колеги сме идеалният пример за това, че е напълно възможно да станеш лидер в съдебната система единствено благодарение на усилията, които полагаш, и начина, по който работиш.
Това, на което се опитвам да науча децата, е, че трябва да уважават закона, дори ако не са съгласни с него. И, че мястото на този, който нарушава закона и извършва престъпления, е в затвора. Оттам правим и връзката, че свободата може да бъде отстоявана единствено при спазването на законите.
Затова на последната страница на едно учебно помагало, което съм съставил, има илюстрация, която изобразява знак на равенство между думите „право“ и „свобода“.
Интервюто взе Спас Спасов във Варна, по време на дискусия за участието на съдиите в управлението на съдебната власт, организирана от Съюза на съдиите в България. То е публикувано в „Капитал“.
