До министъра на правосъдието
г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
СТАНОВИЩЕ
на
ИНИЦИАТИВА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“
относно
Проект на Закон за Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
обявен за обществено обсъждане на 31.07.2017 г.
Линк към законопроекта http://www.justice.government.bg/Files/ЗАКОНОПРОЕКТ_636371206416108720.pdf
Комисията има чисто административни функции, но не и разследващи (чл. 13). Това предполага, че същата няма да има по–различни функции и оперативна самостоятелност на действие от досегашните органи, създадени за борба с корупцията, трайно доказали своята неефективност.
Комисията взаимодейства с прокуратурата, МВР, ДАНС, НАП и Агенция “Митници” (чл. 24). Взаимодейства означава, че тя нито ще има правомощията да води разследвания на самостоятелно основание и да разследва евентуална престъпна дейност, нито ще носи отговорност за крайния резултат от своите проверки. Така всъщност се създава поредният проверяващ мега орган с огромен щат и претенции, но без реални правомощия в битката с висшата корупция и организираната престъпност.
Как се извършва “превенция на корупцията”? (чл. 30-34)
⁃ Със събиране, четене и анализиране на информация
⁃ Предлагане на мерки срещу корупцията, съгласуване на законопроекти, разработване на методологии
⁃ Разпространение на информация за превенция, провеждане на обучения и семинари
Коментар: Всъщност така напълно се дублира досегашната дейност на мегаагенцията за превенция на престъпността БОРКОР, създадена със същите аплаузи по време на предишния мандат на ГЕРБ. На практика се предвиждат напълно лишени от конкретика мерки по най-важния въпрос, заради който този орган въобще се създава и не се носи никаква конкретна отговорност и отчетност за дейността, защото нейният краен резултат зависи от други органи и най–вече от прокуратурата.
Предложените мерки се предоставят на компетентните органи (като при БОРКОР). Но дали те ще се изпълнят, зависи от други хора и при съвсем друга система на контрол и отчетност, каквато на практика липсва в прокуратурата.
Декларации
Комисията събира и обработва декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт (като КПУКИ и Сметната палата). Това отново покрива критериите на статистическа и анализираща дейност, но не и на реална разследваща и контролираща дейност.
Сигнали
Всеки сигнал трябва да съдържа задължително факс, докато имейлът е по избор. Без да обсъждаме по същество колко има смисъл от подобно изискване – при липса на факсове в 21 век в огромна част от офисите, така се поставя под съмнение обратната връзка по принцип.
Анонимни сигнали не се разглеждат, но публикации в медии подлежат на проверка и разглеждане, а същите може да са от анонимен автор или да липсва такъв, което напълно покрива критериите точно на анонимен сигнал. Така се създава реалната възможност да се осъществяват проверки и да се подават сигнали към ДАНС и прокуратурата по политическа поръчка срещу неудобни лица, както и по икономически причини от страна на олигархични групировки срещу политици и държавници, които засягат нечии интереси. На практика така се формира нещо като „политическа полиция“, доколкото председателят на този мега орган ще се избира с обикновено мнозинство от управляващите а ръководството ще се формира по негово предложение. Получава се комбинацията „зависима медия – политическа поръчка – послушен орган за проверка – безотчетна и избирателно действаща прокуратура, която може да повдига обвинения за неопределен период от време и да ги внася в Специализиран съд“. Това затваря цикъла на класическа олигархична схема от Вишински тип, която да действа избирателно спрямо определени лица с цялата сила на държавната машина и наказателна репресия, и да дава индулгенции на други!
Конфликт на интереси
Като при КПУКИ, тоест реално това не се изследва.
Оперативно-издирвателната дейност
Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон (чл. 89). Така се очаква ново законодателство и процесуален ред, което да приложи така създадената правна конктрукция на практика.
Незаконно придобито имущество
Като при КОНПИ. Както правилно сочи в своето становище ВАдвС: „Трудно обяснимо е механичното смесване на няколко самостоятелни административни производства – за превенция на корупцията, конфликт на интереси, заварената неудачна административно-гражданска процедура по отнемане на незаконно имущество, имотните декларации на висшия ешелон и процедурата по несъвместимост. Още по-трудно обяснимо е въвеждането на специални предпоставки, за да се образува производство за отнемане на „незаконно имущество“ – извършването на определени престъпления, административни нарушения, или нарушаване на правилата за конфликт на интереси. Излиза, че извършителите на други престъпления или нарушения могат свободно да разполагат с имущества без установен законен източник.“
Извод:
Създава се пореден външно напълно неефективен, но способен да удави проверяваните лица в администрация орган, който няма да бори корупцията, но ще бъде добра бухалка срещу неудобни противници.
Съдебна реформа ли е това?
НЕ. Категорично няма как да се квалифицира като продължаване на съдебната реформа дейността по окрупняване на съществуващи вече органи за противодействие и превенция на корупцията и събирането им механично в нова структура без реални правомощия по разследването, образуването на досъдебни производства при данни за извършени престъпления и внасянето на обвинителни актове в съда! Правомощията на така предвидената агенция са на контролен, аналитичен и статистически орган, но не и на орган за борба с корупцията, който да има отношение към наказателното ѝ преследване.
В предложения от Министерството на правосъдието модел не се предвижда изследване на крайния резултат от дейността на този орган, нито периодична оценка за неговата ефективност. Не се създава никакъв ангажимент на прокуратурата за специализирано разследване на постъпилите сигнали и отделен отчет за работата по тях и внесените в съда обвинителни актове. За да бъде ефективна дейността на подобен орган, то би следвало създаващата се агенция да включва в състава си разследващи полицаи и прокурори, които да работят съвместно и в екип за разкриването на престъпната дейност и нейното разследване, и да са със съответните права за внасяне на обвинителни актове в съда, както и да се отчитат пред парламента за тази си дейност, което е напълно нормално в една парламентарна република.
Част от тези идеи всъщност бяха изказани и от президента при формулирането на неговата визия за създаване на този нов орган за борба с корупцията. Те явно са споделени и с премиера на срещата им през месец юли, но не са взети под внимание от работната група по изготвянето на законопроекта, нито от министъра на правосъдието.
Инициатива „Правосъдие за всеки“ ще предложи конкретни текстове в този смисъл при разглеждането на законопроекта на второ четене, ако не се намери народен представител, който да внесе отделен законопроект, съдържащ изложените идеи и предложения.
Краен извод:
Така предвидената за създаване комисия определено не е нищо повече от един политически Франкенщайн – административен монструм, съшит от труповете на други, доказали пълната си неефективност в миналото органи, но с възможоностите да създава удобна среда за наказателно преследване на неудобни лица и да не носи отговорност за това. ВЛАСТТА и ИНИЦИАТИВАТА ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ ОСТАВА ОТНОВО САМО И ЕДИНСТВЕНО В ПРОКУРАТУРАТА, която не подлежи на контрол и отчетност! Законът реално не отговаря на нито една от препоръките в мониторинговия доклад по правосъдие и вътрешен ред, нито на независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата, изготвен от европейските прокурори преди девет месеца.
Внесено в Министерството на правосъдието на 28.09. 2017 г.