„Независим съд – свободна държава! За правото и справедливостта“
17 април 2019 г.
Слово на Велислав Величков, председател на Сдружение „Правосъдие за всеки“
Добър ден, дами и господа!
Уважаеми господин председател на Върховния касационен съд, уважаеми съдии – сред нас има действащи магистрати, адвокати. Уважаеми хора на правото, граждани, свободни, независими граждани – тези, които мислите, че от вас зависи нещо в тази държава и нещо за бъдещето на вашите деца.
От „Правосъдие за всеки“ преди три години и половина се заехме с една, мога да кажа неблагодарна мисия. Влагайки много време, много личен труд, много усилия – хора, които бяха в различни сфери на обществения живот и различни професии, тъй като битува едно неправилно мнение, че в „Правосъдие за всеки“ всички сме юристи и адвокати. Няма да изкажа може би тайна за тези, които са вътре, но за тези, които не са участвали в наши събития, че не повече от 20 процента сме юристи и адвокати. Защото, казва Крейг Беърд, да имаш адвокат, който е на твоя страна, често е по-важно от това дали правото е на твоя страна.
Ние в „Правосъдие за всеки“ обаче искаме правото да бъде на страната на гражданите. Искаме съдът да прилага това право, но не кой да е съд, а независимият, безпристрастен, обективен съд, който постановява въз основа на законите и на вътрешното убеждение на магистратите. Съд, който не страхува от политическата конюнктура, от ръководните органи на съдебната власт и от извън политическите и съдебни фактори – тези, които влияят и в политиката, и в правото, и в съдебната система в последните трийсет години, по един все по-тежък начин, който гази справедливостта и нарушава върховенството на правото.
Затова основахме – и тя започна като абсолютно неформална организация с над двеста души – в далечния февруари 2015 г. Инициатива „Правосъдие за всеки“. Някой ще каже – далечно, 2015 г. Като се сетим как започнахме 2015 г. и къде сме сега, времето изглежда далечно. Изглежда, че тогава имаше повече право, тогава имаше повече справедливост, тогава имаше по-силен и независим съд.
Първата наша публична проява бе лекция на г-жа Моника Маковей – румънският министър на правосъдието, който стартира и направи доста радикална съдебна реформа в нашата северна съседка. Тогава, докато беше лекцията на г-жа Маковей, ни обвиниха, че правим преврат, държавен преврат. Защото сме поканили европейски депутат бивш министър на правосъдието, който да говори какво означава върховенство на правото и независима антикорупционна прокуратура.
Всъщност в следващите три години и половина се разбра, че най-нежеланата дума сред политиците и магистратите, представляващи ръководството на съдебната власт е думата „прокуратура“. Това се оказа забранената думичка в българското общество. Защото когато кажеш нещо, трябва да кажеш какво е неговото съдържание и смисъл. За целия преход, близо трийсет години, никой не намери съдържанието и смисъла на българската прокуратура в структурата и вида, в който съществува.
И понеже без ефективен държавен обвинител, който се подчинява на закона и основните правни принципи, не може да има борба с престъпността и корупцията, затова сме на този хал, че мониторингът по Правосъдие и вътрешен ред, който започна веднага с приемането ни в ЕС през 2007 г., не само не е изтекъл, но онзи ден на среща в Брюксел първият зам.-председател на ЕК г-н Франс Тимерманс – в една от единствените две срещи с органи за ЕК на настоящия главен прокурор, при шестгодишен мандат – каза, че има още много какво да се прави. Десет години след началото на мониторинга, близо три години след последния мониторингов доклад, в който бяха дадени конкретни препоръки за реформа в съдебната система, седемнайсет на брой, още имало какво да се прави. Всъщност петнайсет от седемнайсет препоръки не са изпълнени. Тринайсет от седемнайсет дори нямат начало на своето изпълнение.
Ние предложихме на българските граждани през септември 2015 г. седем идеи за съдебна реформа. Учредихме гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите във властта. Събрахме над пет хиляди подписа – безпрецедентна подписка за толкова специализирана тема, като правосъдие и съдебна реформа – в осем български града и със седем големи срещи, със събиране на подписи по площади и улици в продължение на два месеца и половина. Внесохме ги в Народното събрание, правната комисия ги разгледа за сведение, придвижи ги към парламента. Там тогавашният председател на Народното събрание и доскорошен министър на правосъдието г-жа Цецка Цачева отказа да ги разгледа в пленарна зала, с което наруши закона. Но може би нямаше как да бъдат разгледани в пленарна зала, защото в четири от тези седем идеи се съдържа думата „прокуратура“, а това е забранена дума в пленарната зала на Народното събрание. Дори при всички промени в Закона за съдебната власт – пет на брой за последните години.
И затова ние си позволяваме да ги припомним, защото може би съвсем наскоро ще се наложи да ги актуализираме и отново да търсим подкрепата на гражданите за тях:
Без ръководството на главния прокурор върху дейността на всички прокурори. Т.е. без единния централизиран йерархичен, бих казал казармен модел на българската прокуратура, наследен не просто от съветско време, а от времето на прокурора Вишински и репресиите през 30-те години на миналия век. Дори руската прокуратура, дами и господа, след последните промени в руската Конституция, е по-демократично устроена от българската прокуратура. Ако този модел работеше, за трийсет години щяхме да видим ефективни присъди, конфискации на огромно имущество, щяхме да видим мастити олигарси, политици и дори магистрати с ефективни присъди. По висшите етажи на властта няма нито една такава. Това означава, че въпросният модел, колкото и да е тоталитарен, дори не работи.
Намаляване мандата на главния прокурор от седем на пет години, което да касае, разбира се, и другите двама големи в съдебната власт – председателите на върховните съдилища. Ние мислим, че седем години е прекалено дълъг срок, ако се установи бездействие или избирателно действие на който и да е главен прокурор, защото вече четирима се смениха, но нищо не се променя. За да може Висшият съдебен съвет да прецени, а Народното събрание евентуално да потвърди неспособността му да се справя и да бъде освободен или след изтичане на пет години да се проведе нов избор, а не да се чакат всичките седем.
Предложихме нова длъжност заместник-главен прокурор за борба с корупцията. И управляващите решиха да направят такъв. Само че при нас има едно съществено допълнение: Действа самостоятелно и независимо, без възлагане от главния прокурор. Т.е. без да влиза в общата схема, че главният прокурор ръководи дейността на всички прокурори. Действа по мандат и възлагане от Висшия съдебен съвет, отчита се пред него и може да бъде избиран и освобождаван от него. Може да провежда разследвания срещу главния прокурор и всички заместник-главни прокурори. Вместо това днес имаме заместник-главен прокурор за борба с корупцията – нещо като медиен Рамбо по всички телевизии, който е на пряко, безусловно подчинение на главния прокурор.
Това не е румънският модел, дами и господа, както някой се опита да ни убеди. Защото румънският заместник-главен прокурор за борба с корупцията, какъвто допреди девет месеца бе г-жа Кьовеши, не е подчинен и е самостоятелен и независим от румънския главен прокурор Аугустин Лазар, когото румънските управляващи в момента също искат да сменят. Дори той им е неудобен. Или, както казах наскоро, в Румъния има регрес в съдебната реформа.
Разликата с България е, че при нас никога не е имало прогрес. При пет конституционни промени само една касаеше главата Съдебна власт и тя остана известна като историческият компромис. Исторически компромис с принципи на правото, с очакванията на хората, с морала дори. Единственото смислено нещо в тази съдебна реформа бе разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. Но с промяната в бройките в двете колегии всъщност излезе, че Прокурорската се явява абсолютно независима откъм политическата квота, а в Съдийската хората назначени от политиците, защото те бяха избрани в Народното събрание чрез сделка, а не по нравствени и професионални качества – равни на броя на пряко избраните съдии – де факто управляват решенията в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
В крайна сметка няколко промени в Закона за съдебната власт, конституционни промени, смени на министри на правосъдието, нов Висш съдебен съвет, нов представляващ Висшия съдебен съвет, заместник-главен прокурор за борба с корупцията, специализирани прокуратура и съдилища, които по същество са извънредни съдилища, защото нещата се разделят според субекта на извършеното деяние, а не според неговата правна рамка.
Тези специализирани съдилища – в които се осъществи много странен подбор на магистратите, които заседават в тях, в които, особено в Апелативния специализиран съд, постове получиха някои заслужили кадри от бившия Висш съдебен съвет – де факто и за съжаление се оказа, че участват повече във вдигането на медиен шум и правообслужването на управляващите, отколкото в реалното правосъдие. И това се показа по редица значими дела, както и в различното третиране на по същество еднакви случаи.
Не искаме да даваме примери, но ще попитаме все пак за престъпления за милиони – десетки и стотици милиони, по които има обвинени длъжностни лица – шефове на държавни агенции, кметове на общини – как някои от тях дори не са отстранени от длъжност, други се намират с най-леката мярка подписка, а трети висяха седем месеца в ареста? Припомняме, че имаше обвинения за стотици милиони, по обществени поръчки, спрямо крупни дружества, спрямо длъжностни лица. Не можем да видим някого в ареста, освен две жени, които представляваха ръководството на един столичен район.
Това поставя въпроса дали се съди по правото или се съди поисканото право от страна на управляващите, за да получат удобна услуга.
Така или иначе при тези специализирани съдилища – арбитърът за тяхната дейност ще се появи след година-две. Защото трета инстанция е Върховният касационен съд, който отговаря за точното и еднакво приложение на закона. Нашата надежда е, че дотогава няма да се случи така, че нормотворчеството на управляващите да се опита да ограничи или по същество ва премахне преценката по правото на Върховния съд, за да може изцяло да обслужи това, което управляващите възлагат като надежди на т.нар. специализирани съдилища.
За да има право, в преценката на правото винаги последна дума трябва да има Върховният съд на Република България. Днес тук е неговият председател г-н Лозан Панов, който може да се каже, че в последните години се оказа най-проверяваният човек в държавата за какво ли не. Ние се гордеем с това, че той успява да отстоява правото и да говори за това, за което говореше и г-н Таков приживе, и това, което чухме днес като предадени към форума думи. Да отстоява независимото правосъдие и върховенството на правото. Нашата работа и като граждани, и като юристи, е да подкрепяме хората, които отстояват правото. Които ни държат там, където се намират нормалните демократични държави. Които поддържат европейските, а не съветските стандарти в правосъдието. И затова ние днес искаме не просто да чуем г-н Панов, а да чуем въпроси към него и отговори, включително чрез нашата онлайн платформа. Ние знаем, че той ще отговори това, което мисли.
Искаме да продължим оттук нататък битката за правосъдие, като ангажираме свободните граждани на страната на независимото правосъдие, колкото и да им коства това в личен и бих казал професионален план. Защото без независимо правосъдие няма държавност, няма демокрация, няма свобода, няма права. Или както казва Кристофър Дардън: „Избрах да уча право, защото вярвах, че все някак, някой ден ще повлияя на света“. Нашата мечта е по-малка. Ние искаме да повлияем на нашата държава да бъде достоен член на европейското семейство, да бъде държава, в която децата ни искат да останат, да творят и да се развиват, а не която искат омерзени да напуснат.
Затова ние вярваме в правото, вярваме в независимото правосъдие и ще се борим за него.
Благодаря ви.
