Форумът „Съдебна реформа сега: Гражданското ускорение” се проведе на 19 април 2016 г. в зала „Ерато” в София, с идея за равносметка и поглед към бъдещето по пътя към истинска съдебна реформа в България. Представена беше и единствената по рода си гражданска кампания за съдебна реформа – НГИ “Правосъдие за всеки”.
Атанас Атанасов, съдия от Софийски градски съд и председател на Съюза на съдиите в България, участва във втората част:
Решителен момент за съдебната система: Компромисът в историческия компромис. Какво не беше направено – конституционните промени, измененията в ЗСВ и недовършената съдебна реформа.
Именно в този дух искам съвсем накратко да кажа с няколко думи как виждам аз лично това, което можем да направим ние, като професионална организация, и вашата Инициатива в областта на истинската промяна на съдебната система.
Тъй като идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки” имат законодателен характер, законодателният аспект е първото нещо, за което искам да говоря. Според мен неслучилата се както трябва конституционна промяна дава възможност да бъде продължена дискусията по ключовите идеи за съдебна реформа. Защото това, което не беше направено, дава възможност непрекъснато да се поставя на внимание несъответствието на законодателството – включително и във вида, в който беше прието, със съществуващи на европейско ниво стандарти. В наше становище на Съюза на съдиите, само от преди няколко дни, изрично констатирахме, че остават нерешени на конституционно ниво въпросите за възможността за политическа намеса в управлението на съдебната власт, чрез броя на представителите на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Също така остава нерешен въпросът с продължителността на мандатите на членовете на Висшия съдебен съвет, доколкото при възприемане на модела на постоянно действащ, той не съответства на изрична препоръка на Консултативния съвет на европейските съдии: За да не прекъсват контакта с общността, членовете на Висшия съдебен съвет трябва да имат по-кратък мандат. А мандатът от пет години в никакъв случай не може да се възприеме за такъв.
Също в законодателен аспект е много важно това, което става със Закона за съдебната власт – с дейността, която се извършва в Министерството на правосъдието по изготвяне на промените, касаещи самоуправлението на съдилищата, начина за избор на председатели на съдилища съответно, т.нар. трима големи, въпросите с атестирането, конкурсите, дисциплинарните производства. Аз съм оптимист относно начина за избор на тримата големи. Въпреки че беше пропуснато този въпрос да бъде преуреден с т.нар. първа писта, има възможност сега – с тази част от закона, която тепърва предстои да бъде изготвена като проект, да бъде предвидена възможност пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да издигат кандидатури.
Относно възможността Инициативата да въздейства на този процес, много е важно това, че ако бъде използван механизмът, по който минаха промените по т.нар. първа писта, това означава, че преди да бъде представен за обсъждане в Съвета за продължаване на актуализираната система за съдебна реформа, пък и след това, проектът ще бъде обнародван на страницата на Висшия съдебен съвет. В този смисъл е важно – ние, като професионална организация, ще го сторим задължително, но и неправителствените организации, и вашата Инициатива да вземат активно участие в коментарите на начина, по който са уредени всички тези въпроси, в даване на предложения. Това е особено важно, с оглед и експертния потенциал на Инициативата, която е съставена от толкова компетентни юристи.
На следващо място, както каза Калин, (б.р. съдия Калин Калпакчиев) законодателният аспект не бива да се фетишизира. Много е важно как ще бъде приложен законът. Защото при един съставен от компетентни, мъдри и добронамерени членове Висш съдебен съвет, при една магистратура, която е съставена от такива хора, и най-лошият закон ще бъде приложен мъдро, умно и по начин, който не буди възражения.
Висшият съдебен съвет от утре започва работа по колегии. Утре е първото заседание на съдийската колегия. Начинът, по който е съставено сега, и мнозинството, което изпъква, ни кара да бъдем песимисти, относно това дали ще се промени дейността на Съвета. Но тук пак е необходимостта от натиск – натиск от страна на професионалната общност и натиск от страна на обществото. Така че формалната прозрачност, която ще бъде осигурена – чрез пряко излъчване, чрез задължението за мотивиране на избора, на решенията, които взема Висшия съдебен съвет, чрез явното гласуване и забраната за въздържане – всичко това ще допринесе за по-добро осъществяване на функциите на Съвета.
На последно място по ред, но не по значение, е аспектът за вътрешната и външна активност. Професионалната общност – независимо от това дали като реакция на Съюза на съдиите в България, или като действия на отделни членове, винаги е била важна в изминалите години. Формите са били различни – писма до Висшия съдебен съвет, с които сме поставяли на внимание въпроса със случайното разпределение; в течение на годините подписки по кадрови въпроси; случаят със Софийски градски съд, когато първо 15, после 24 съдии решихма да се разбунтуваме, както беше описано от медиите. Всичко това обаче става много трудно. Има стагнация, колегите са поставени под натиск от страна на председателите на съдилища, от възможната реакция на Висшия съдебен съвет. Всичко това става много трудно. Колегата Бойко Атанасов също може да каже какво е това да предпремеш нещо с ясното съзнание, че ще бъдеш изправен срещу твои колеги. И ние го преживяхме в Софийски градски съд при изслушванията, организирани от Висшия съдебен съвет. Затова е много важна подкрепата от обществото, от медиите, и всички начини, по които може да бъде активизирана такава една активност.
Искам да завърша с това, че много са важни идеите за съдебна реформа, много е важно също така да се следи как действа Висшия съдебен съвет. Това, което също е от особена важност, е предстоящият избор на членове на Висшия съдебен съвет, който ако приключи мандатът на този Съвет, както е предвидено, ще се осъществи само след една година. Ние, като организация, ще направим необходимото, за да активизираме общността, така че да бъдат излъчени и избрани наистина кандидати от професионалната общност, които отговарят на изискванията и за висок морал, и за професионализъм.
Не по-малко важно е обаче какви членове на Висшия съдебен съвет ще бъдат избрани от парламента. Това предвидено мнозинство от две трети крие много рискове от договорки, както отебеляза Калин. Затова следва всички граждански организации да са активни, да следят как протича този процес и ако могат, също така да предлагат кандидатури, макар и формално това да не е предвидено в закона. Важно е как Народното събрание ще отговори на такава инициатива. Да се надяваме – не по начина, по който отговаря на ключовите идеи за съдебна реформа.
Вижте изказването на съдия Атанас Атанасов: