Форумът „Съдебна реформа сега: Гражданското ускорение” се проведе на 19 април 2016 г. в зала „Ерато” в София, с идея за равносметка и поглед към бъдещето по пътя към истинска съдебна реформа в България. Представена беше и единствената по рода си гражданска кампания за съдебна реформа – НГИ “Правосъдие за всеки”.
Весислава Иванова, съдия от Софийски градски съд, участва във втората част:
Решителен момент за съдебната система: Компромисът в историческия компромис. Какво не беше направено – конституционните промени, измененията в ЗСВ и недовършената съдебна реформа.
Много неща се казаха. Не бих казала, че мога да имам някакъв решителен принос да кажа нещо по-различно. Аз бих откроила основно два проблема. Единият е по-дългосрочен и беше засегнат вече в изказванията на всички преди мен. Той касае нивото на гражданското образование, ниската информираност и отношението на хората към важните проблеми в държавата. И аз не считам, че само съдебната реформа е тук секторът, за който говоря. Така че в дългосрочен план считам, че трябва да се набележат системни мерки и усилия, за да се преодолее този дефицит на гражданското ни общество. Следващото, което вече в краткосрочен план трябва да сторим всички ние, касае именно измененията в Закона за съдебната власт и необходимостта те да се преведат на по-прост език до широк кръг от хора. Наскоро например самата аз, като четох коментарите за здравната реформа, осъзнах, че всъщност не мога да формирам отношение към поставените въпроси, поради простата причина, че не съм добре информирана. Аз имах начин да се информирам и говорих със свои приятели лекари, по който повод те ми казаха, че да, всъщност за разлика от лекарското съсловие, съдийското например е предприело някакви усилия да разпространи идеята за съдебната реформа, така че на тези хора тя не им е така дълбоко неизвестна, както на мен съдебната реформа… Лекарската реформа – може и съдебната да ми е неизвестна вече. В този ред на мисли – това, което направи Инициативата, тези усилия които полагаме ние отвътре, колкото и малозначителни понякога те да изглеждат и колкото и неизвестни за някого да се струват, очевидно дават някакъв резултат. Ако искаме гражданското общество да ни подкрепя, то трябва да знае какво се случва, за да може да формира отношението си към него. Иначе няма как това да се случи.
Важен е контролът върху законодателния процес, тъй като в момента такъв като че изобщо да не се осъществява. Самата аз имах възможност да присъствам в парламента и да видя как нещата се случват там и на мен ми се стори ужасяващо. Никога не съм си представяла, че точно по такъв начин може да се обсъди и приеме поправка в основния закон на страната. Говоря за Конституцията. Наблюдавайки отгоре, от балкона, успях да забележа, че решителна част от хората дори не знаят за какво точно гласуват в момента. Някакви текстове се прегласуват неколкократно по несъществуващи правила, каквито аз не съумях да открия. Текат някакви договорки в кулоарите по не особено скрит начин и всичко това при положение, че ставаше въпрос за Конституцията и за процес, който беше във фокуса на общественото внимание поне за този момент. Присъствах след това и в правната комисия, когато на второ четене трябваше да минат измененията в Закона за съдебната власт и там също се изумих от нивото на дебата и от отсъствието на юридически аргументи. Някак акцент се постави – защото това беше отразено, върху въпроса за заплатите на Висшия съдебен съвет. Той може и да не беше най-важният, но брутален беше начинът, по който се аргументира това предложение. Не мога да повярвам, че с такива несъстоятелни аргументи, които дори ме е срам да повторя, се прие такова едно предложение, че на всичкото отгоре, се прие изменение в закона. Пропусна се обаче това, че отпадна изискването депутатите да обяснят как са стигнали до определена кандидатура, за да я предложат за член на ВСС от тяхната квота. Този процес е особено важен за да го няма пазарлъкът, за който всички така си говорим. Аз не знам дали някой така го нарече, простете ми, но тази дума ще употребя, защото това се случва всъщност. А, значи го цитирам. Благодаря ти, Нели! Това беше смисълът на това предложение, за което се каза, че то всъщност не се разбира, тъй като някой трябвало да обяснява своя мисловен процес. А това е много трудно, да!
Това ми се струват най-важните задачи, с които трябва да се справим. Да искаме рационални обяснения и да настояваме за рационални обяснения, защото всички ние сме членове на гражданското общество и такива ни се дължат.
Вижте изказването на съдия Весислава Иванова:
