Велислав Величков за правомощията и отговорностите на президента – Инициатива "Правосъдие за всеки"

Велислав Величков
за правомощията
и отговорностите на президента

veliВелислав Величков разясни въпросите на Инициатива „Правосъдие за всеки” към кандидатите за президент в предаването „Преди всички” на БНР. Какво реално може да направи държавният глава, доколко е важно да се ангажира със съдебната реформа, дали източването на милиарди от държавата застрашава националната сигурност – чуйте в интервюто на Силвия Великова.

С.В.: Проявиха ли интерес кандидатите за президент към предложението на Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ да кажат какви са техните виждания за съдебната реформа и да отговорят на конкретни въпроси? За това ще говорим с Велислав Величков. До вчера чакахте реакция.

В.В.: Продължаваме да чакаме. Имаме уверения от един-два щаба, че ще получим днес отговорите. Всъщност проблемът е, че нашите представители си говорят с ПР-ите в щабовете, дори не с тези, които пряко отговарят за кампанията. А вече какво стига до кандидатите – разбираме, че са много натоварени, че са из страната. Днес очакваме отговорите на г-н Трайков, тъй като казаха, че са подготвени и чакат за подпис.

snimka-shestvie-ipv-prezidentstvoС.В.: Всъщност защо трябваше да ги подсещате, че е хубаво да изразят позиция за съдебната реформа? Въпреки опорната точка, че от президент нищо не зависи, специално в сферата на съдебната реформа зависи много.

В.В.: Аз оставам с впечатление, че голяма част от кандидатите наистина си мислят, че нищо не зависи в сферата на съдебната реформа. Част от тях казват: „Това не са наши правомощия. Други институции трябва да отговарят на тези въпроси.“ Всъщност не знам да има институционална фигура, натоварена с по-големи права във формирането на ръководството на съдебната система, от президента. Тримата големи – главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, се назначават с указ на президента, като той има право да върне кандидатурата при несъгласие с Висшия съдебен съвет. Той има свои представители в Конституционния съд. Макар и стоящ извън съдебната система, на практика той се произнася по конституционосъобразността на актовете.

Освен това президентът е единственият, който може да свика Консултативния съвет за национална сигурност. А там всъщност лежат огромни възможности за формиране на позиции и влияние за реформа в съдебната система. Само там се събират всички власти на едно място и могат за изразят пряко отношение към дефектите, към неработещите части от съдебната система, към избирателното правосъдие. Защото без ефективно работеща съдебна система де факто е застрашена националната сигурност.

С.В.: Това е вашата оценка. Искам да кажа и още нещо. Едно правомощие, което не е употребявал нито един от досегашните президенти, е правото да предлага промяна в Конституцията.

В.В.: Точно там са насочени и нашите идеи.

С.В.: Сега ви предлагам да чуем нещо. Част от въпросите към кандидатите за президент се съдържат и в един коментар, който направи тази седмица президентът Росен Плевнелиев. Той бе провокиран от коментар на премиера Бойко Борисов за няколко от актуалните скандали в съдебната система, оставени абсолютно съзнателно от тези, които трябва да ги решават, да преминат покрай тях без да им обърнат внимание. Чуйте.

Росен Плевнелиев, президент на Република България:

„Не съм съгласен българската правосъдна система да бъде сведена до дебата „две каки, които си говорят“. Също така не съм съгласен начинът, по който се правят правителствата в България, да бъде сведен до „двама батковци, които си говорят“. Ако това е така, с двете каки и с двамата батковци, това означава, че задкулисието в България тотално е победило.

Не бива дебатът, още повече в светлината на идващите президентски избори, да бъде принизяван до това кой с кого си говори или си е говорил в миналото. Аз не съм бил част от тези разговори, те не ме интересуват. Но за мен е важно, че се прави опит, точно в сърцето на президентската кампания, отново гражданите да не чуят важното. Отново да се замерваме кой кого и защо.

За мен важният въпрос е „какво”. Какво смятат да свършат кандидат-президентите за България в следващите пет години? Кои са проблемите на България и как те смятат да ги решават? И не да се замерят „кой, кого, какво” отново по телевизионните студия, а да бъдат честни към българския народ. И да обяснят на българския избирател какво смятат да свършат, така че народът след това да може да направи своето съзнателно решение и съзнателен избор.

Апелирам към политическите лидери, към всички от тях, да използват останалите десетина дни, за да направят смислен и качествен дебат по проблемите на България, Европа и света и по техните решения. Ако продължават да се замерват с каки и батковци, това най-малкото не е честно към българския народ.“

С.В.: „Каките”, както и „опраскването”, си стана част от политическия речник. Вие искате да чуете позицията на кандидат-президентите по случая Яневагейт. Между другото има нова порция записи, все така атрактивна. Чухте какво мисли премиерът за този случай. Че това е студио, в което се събират някакви хора и си играят на някакъв разговор. Президентът не смята така.

В.В.: Самият факт, че проблемите на съдебната система се свеждат до някакви разговори в кабинетите на ръководители на определени съдилища или по къщите, принизява нивото до един битовизъм, в който уговорката става като в махленската кръчма. Аз на теб ще ти дам една услуга, ти на мен ще ми върнеш друга услуга. Тогава вече не се говори за правосъдие, а за някакава плутокрация, която решава съдебни казуси по целесъобразност и то лична, икономическа или партийна. Вече не говорим въобще за върховенство на закона. Може би това има предвид президентът Плевнелиев – дебатът не бива да се свежда до едни каки и до едни батковци, а до същностните проблеми на съдебната система А те са много сериозни.

От друга страна ние не сме съгласни, че тези записи не трябва да бъдат проверявани и участниците в тях не трябва да бъдат разпитани от съответните органи и да се потърси отговорност, включително и дисциплинарна на магистрати или на адвокати, които в нарушение на клетвата и задълженията си са участвали в изкривяване на правосъдието най-общо казано. Симптоматичното в тези записи е, че се вижда как се е управлявала съдебната система.

С.В.: Това всъщност беше слух, подозрение, че това се случва така. Вече след тези записи…

В.В.: Има пряко доказателство, но компетентните органи отново се занимават с това да разследват кой направи тези записи, как изтекоха. Въобще не ги интересуват разговорите, темата, живите участници в тези записи. Имаме снимка на фалиралия авторитет и фалиралата ефективност на съдебната система, на замяната на правосъдието с нещо като лично договаряне. Това е недопустимото и затова искаме да чуем позицията на кандидат-президентите:

Ако в съдебната система се правят договорки в кабинети и къщи, а не се решават казусите в съдебните зали, според вас това заплаха ли е за националната сигурност? Това нарушава ли разделението на властите и върховенството на правото? И ще свикате ли Консултативния съвет за национална сигурност по този въпрос, за да постигнете съгласие между политическите сили къде е най-големият системен дефект, защото безспорно съществува системен дефект в съдебната система и в частност в държавното обвинение. Прокуратурата остана единствената напълно нереформирана част от съдебната система.

Ще призовете ли: Първо, да се направят съответните промени в законите от страна на народните представители. Второ, да си влязат на място контролните органи, инспекторатите съм ВСС и Министерството на правосъдието, както и самият ВСС в контролните, надзорни и дисциплинарни функции. И трето, ще  внесете ли самият Вие конституционни изменения в Глава „Съдебна власт”, така че съдебната реформа да бъде завършена по начин, който ще постигне ефективност на съдебната система и прозрачност в работата на всички нейни части?

С.В.: Добре, но вие питате за това кандидатите на парламентарно представените политически сили – същите тези сили, които поне два пъти бламираха точно такава радикална съдебна реформа. Защо смятате, че техните избраници – посочени, избрани и назначени – ще отстояват друга позиция за съдебната реформа?

В.В.: Ето тук е страшната думичка, последната – „назначени”. Ако имаме назначен президент, това би било изключително опасно за държавата. Президентът, като обединител на нацията, е възможно най-надпартийната фигура. Ако имаме президент, който чувства себе си назначен и отговорен пред определена политическа партия, диалогът с него наистина няма смисъл.

Има една политическа партия, с която напразно се опитвахме да се свържем миналата година, когато внесохме нашите седем идеи за съдебна реформа в парламента, с подписите на над пет хиляди български граждани. Тази партия, имам предвид ГЕРБ, дори отказа да се срещне с нас. На всичките ни писма с искане за срещи не беше отговорено. На исканията за срещи с председателя на парламента г–жа Цачева, която в момента е кандидат за президент, тя не ни отговори, не се срещна с нас. Нещо повече – на практика бе нарушен Законът за прякото участие на гражданите в управлението.

С.В.: Такава беше реакцията и на другите политически формации.

В.В.: Ние имахме среща с представители на БСП. Имахме среща с представители на АБВ. Имахме две срещи с Реформаторския блок. Дори г-н Местан ни издебна извън парламента и с него се срещнахме. Той прояви тази инициатива. На практика не се срещнахме само с две от парламентарно представените политически сили.

Но сега ние не се обръщаме към партиите. Президентът е надпартиен. Ето, да вземем кандидата на лявата коалиция начело с БСП, Инициативен комитет. Той е граждански кандидат, не е член на БСП. Значи този човек има ангажимента лично да се запознае с проблемите и да вземе отношение към тях. По същия начин стои въпросът и с някои други кандидати. Вече казаха, че ще получим отговори на въпросите от страна на г-н Трайков. Той е излъчен от Реформаторския блок, но там стоят много партии. Не ми е известно самият той да е член на някоя от тях. Той по-скоро е от гражданския съвет.

С.В.: Надявате се, че в дните до президентските избори все пак може да има…

В.В.: Ние се надяваме, че ще получим отговори на три въпроса. Първо, считате ли съдебната реформа за приключена? Дали г-жа Цачева ще ни отговори, не знаем. Тя каза, че според не я е приключена. Сега обаче чуваме други сигнали от срещите ѝ в страната, че тя трябва да продължи. Искаме да знаем нейното мнение как трябва да продължи.

Второ, шест милиарда изчезнаха. Това е огромна сума, когато не достигат милиони за болници и няма линейки по морето дори. Вие ще направите ли опит да се върнат тези милиарди и да се разследва докрай тяхното изтичане? Не да се симулират процеси и обвинения, особено при изтичаща давност, защото в момента се повдигат обвинения за деяния от 2007 г. Десетгодишната абсолютна давност изтича след една година  и е много ясно какво ще стане с това наказателно преследване.

И трето, считате ли, че трябва да внесете в българския парламент идеите на „Правосъдие за всеки” за изменения в Конституцията – като държавен глава, със своите правомощия, без да ви интересува от коя партия сте излъчен? За да се каже трябва ли прокуратурата да бъде реформирана и трябва ли политическата квота във ВСС да бъде намалена, така че да има контролни, а не управляващи функции. Половината Висш съдебен съвет се командва от политическата система. Това е флагрантно нарушение на разделението на властите.

С.В.: Не можем да абсолютизираме, защото и от политическата квота във ВСС има хора, които са с различно мнение, както и от съдебната квота има хора, които не е ясно кой ги командва.

В.В.: Ненормалното е политическите партии в парламента да формират половината управляващ състав във ВСС и да го правят с договорка между себе си.

С.В.: Ще бъде любопитно дали ще имате отговор.

В.В.: Имаме или нямаме отговор,  другата седмица, преди деня за размисъл, ние ще обявим кой кандидат е отговорил, кой кандидат евентуално е изявил желание за среща с нас и кои кандидати мислят, че съдебната реформа не е част от техните прероргативи и нямат интерес към нея.

Чуйте запис от предаването, излъчено на 27 октомври 2016 г. по програма „Хоризонт” на БНР.

bnr_2710

Споделяне